Килимчето се издигна далеч по-бързо, отколкото когато носеше двама ни с Гарвана. След това изчезна. Завлякох се до стоварения багаж.
— Копеле гадно! — изкисках се.
Възраженията му бяха престорени. Беше оставил храна, собствените ни оръжия от Мъжеград и разни дреболии. Вероятно щяха да са ни необходими, за да оцелеем. Не е лош началник… като за Покорен. Провикнах се:
— Хей! Мълчалив! Къде, дяволите те взели, се дяна?
Мълчаливия се появи на поляната. Погледна ме, огледа Гарвана, после и запасите и не проговори. Естествено — нали е Мълчаливия. Изглеждаше състарен поне с десет години.
— Не си се наспал? — поинтересувах се. Той кимна. — Видя ли какво се случи? — Пак кимна. — Надявам се, че го помниш по-добре от мен!
Той поклати глава. Проклятие! Значи така и ще влезе в Аналите — неуточнено.
Това е странен начин за водене на разговор — единият говори, а другият върти глава. Получаването на информация е невероятно трудно. Трябваше да изуча сложните жестове, които Гарвана на свой ред усвои от Глезанка. Мълчаливия е вторият й най-близък приятел. Би било забавно да подслушвам разговорите им.
— Да видим как да помогнем на Гарвана! — предложих.
Гарвана спеше мъртвешки сън. Не се събуди с часове. Използвах времето да разпитам Мълчаливия.
Капитана го беше изпратил. Дошъл на кон. Всъщност, тръгнал на път, преди Ловеца на души да ни викне на разговор. Яздил с все сили, ден и нощ. Стигнал поляната малко преди да го забележа.
Попитах как е знаел накъде да тръгне с предположението, че Капитана е успял да измъкне достатъчно информация от Ловеца, за да го пусне на път — ход, напълно в стила на пълководеца ни. Мълчаливия призна, че не знаел — освен в най-общи рамки — докато не сме влезли в обсега му. Тогава ни проследил чрез амулета, който Гоблин ми даде.
Този майстор Гоблин! Не се беше издал с нищо, умна постъпка. Окото щеше да научи, ако знаех.
— Смяташ ли, че щеше да направиш нещо, ако наистина се нуждаехме от помощ? — попитах.
Мълчаливия се усмихна, сви рамене, отиде до купчината камъни и седна. Край на играта на въпроси. От целия отряд той най-малко се притеснява как ще бъде представен в Аналите. Не се интересува дали хората го харесват или го мразят, нито къде е бил или къде отива. Понякога имам чувството, че не го е грижа и дали е жив или ще умре. Чудя се какво го задържа при нас. Сигурно е привързан към братството.
Гарвана най-сетне се свести. Погрижихме се за него и го нахранихме, Най-накрая, изпокаляни, изловихме конете на Шепота и Хромия, оседлахме ги и поехме към Мъжеград. Пътувахме неохотно. Знаехме, че се насочваме към поредното бойно поле — още една земя на ходещи мъртъвци.
Не успяхме да се приближим. Бунтовниците на Коравия държаха града в обсада — обграден и изолиран от двойни окопи. Мрачен черен облак закриваше самия град. Зловещи светкавици озаряваха покрайнините му, сражавайки се с мощта на Осемнайсетте. Коравия не беше сам.
Кръгът изглеждаше твърдо решен да отмъсти за Шепота.
— Ловеца и Нощната сянка играят грубо — отбеляза Гарвана след една особено зловеща размяна на удари. — Предлагам да се оттеглим на юг и да изчакаме. Ако напуснат Мъжеград, ще ги догоним, докато се изтеглят към Ветровития окръг…
Лицето му се изкриви. Не приветстваше подобна възможност. Познаваше Ветровития окръг.
Потеглихме на юг и се присъединихме към други, изостанали от частите си. Прекарахме дванайсет дни в криене, в очакване. Гарвана организира момчетата в някакво подобие на военна единица. Прекарвах времето си, като пишех и си мислех за Шепота, чудех се колко би повлияла върху положението на изток. Редките погледи, които хвърлях към Мъжеград, ме убедиха, че тя беше последната истинска надежда от наша страна.
Носеха се слухове, че Бунтовниците прилагат също такъв натиск и на други места. Господарката май била принудена да прехвърли Обесения и Костотрошача от изток, за да подсили съпротивата. Според една мълва Видоменителя бил заклан в битките за Ръждоград. Притеснявах се за Отряда. Нашите братя бяха влезли в Мъжеград преди пристигането на Коравия.
Никой от нашите не пада, без да разкажа историята му. А как бих могъл от петдесет километра разстояние? Колко подробности ще се изгубят в устните разкази, които ще бъда принуден да събера след събитията? Колцина ще паднат, без гибелта им да бъде забелязана?
Най-много време прекарвах в размисли за Хромия и Господарката. И в агония.