Ние в братството имаме чувство за чест.
Грохотът на пороя и парата заглъхна. Върнах се отново на наблюдателницата си. С изключение на малки участъци, каньонът бе тъмен. Потърсих Покорения, когото бях видял преди. Беше изчезнал.
Над нас кометата изникна зад последните облаци, озарявайки нощта като лека подигравателна усмивка. Опашката й бе очевидно извита. Над назъбения хоризонт луната надникна предпазливо към измъчената земя.
От същата посока ревнаха рогове. Пискливите им гласове прескачаха ръба на паниката. После отстъпиха на приглушен от разстоянието тътен, който бързо се приближаваше. Звучеше като тежка битка с неясен изход. Хукнах към лазарета с убеждението, че скоро ще ми се отвори работа. Неизвестно защо не бях особено стреснат или разстроен.
Покрай мен куриери целенасочено се стрелкаха насам-натам. Капитана бе изградил усещането за ред и дисциплина у тези новаци.
Нещо прелетя над главата ми. Мъж, седнал върху тъмен квадрат, засенчи за миг лунната светлина, насочвайки се към суматохата. Ловеца на души на летящото си килимче.
Ярковиолетова черупка сияеше около него. Килимът му със силно клатушкане се плъзна двайсетина метра встрани. Светлината отслабна, сви се около него и изчезна, като остави петна пред очите ми. Вдигнах рамене и поех нагоре по хълма.
Първите пострадали вече ме очакваха. Бях доволен донякъде. Това доказваше ефикасността и здравия разум на хладните умове под пара. Капитана беше сътворил чудеса.
Дрънченето на отрядите, които напредваха, потвърди подозрението ми, че това не е просто случайна атака от хора, които рядко предизвикват мрака. (Нощта принадлежи на Господарката). Необяснимо, но ни бяха обградили.
— Точно навреме показваш грозната си муцуна! — изръмжа Едноокия. — Ела насам! Чака ни операция. Накарах ги да нагласят светлината.
Измих се и се заех с работа. Лечителите на Господарката се включиха и положиха героични усилия. За пръв път, откакто приехме договора, имах чувството, че съм полезен на ранените.
Но те продължаваха да прииждат. Глъчката се увеличаваше прогресивно. Скоро стана очевидно, че нападението на Бунта през каньона е било измамен ход. Цялата бавна драма изобщо не е била съществена.
Зората оцветяваше небето, когато вдигнах глава и открих, че дрипавият Ловец на души ме наблюдава. Приличаше на печен на бавен огън и беше покрит с нещо белезникаво, зеленикаво и гнусно. От него лъхаше мирис на дим.
— Започвай да товариш каруците, Знахар — каза с деловия си женски глас. — Капитана ти праща дузина помощници.
Всички транспортни средства, включително дошлите от юг, бяха спрени пред лазарета на открито. Погледнах нататък. Висок, слаб и криво врат силует гонеше конярите към впряговете.
— Губим битката, а? — поинтересувах се. — Хванаха ни неподготвени, нали?
Ловеца пренебрегна последната ми забележка.
— Постигнахме повечето от целите си. Остана само една неизпълнена задача — гласът, който бе избрал, беше дълбок, звучен, обработен глас на ритор. — Сражението може да тръгне и другояче. Рано е да предричаме. Капитана се оказа твърд залък за тази паплач. Но ако усетиш, че положението е неудържимо, подкарвай ранените.
Няколко каруци вече скърцаха към нас. Свих рамене, предадох нареждането и се посветих на следващия ранен, който се нуждаеше от грижите ми. Същевременно попитах Ловеца.
— Ако нещата са под контрол, не трябва ли да си там, да оказваш отпор на Бунта?
— Изпълнявам заръките на Господарката, Знахар. Целите ни са почти постигнати. Бавния и Молеца вече са мъртви. Боязливия е тежко ранен. Променливия изпълни своята част от коварния план. Малко остана докато лишим Бунта и от последните му генерали.
Обърках се. Противоречиви мисли търсеха път към езика ми и се трупаха една върху друга.
— Но защо не опитаме да ги разбием тук? — избъбрих, но не се сдържах да изтърся: — Тази нощна акция се отрази зле на Кръга. Първо Грапата, после Шепота. Сега Бавния и Молеца.
— Но остават Боязливия и Коравия. Да. Те ни побеждават отново и отново, но всеки път силата им се изцежда…
Той погледна в подножието на хълма. Малка групичка вървеше към нас. Гарвана я предвождаше. Ловеца се обърна към превозните средства. Обесения беше спрял да ръкомаха, застинал в странна поза: човек, заслушан в нещо недоловимо. Внезапно Ловеца на души продължи: