— Шепота е пробила стените на Скрежоград. Нощната сянка е сключил споразумение с предателските Говорещи камъни в Долината на страха и приближава предградията на Влъсканград. Безликия е в Долината, напредва към Житенград. Казват, че Пакета се самоубил снощи в Адеград, за да не бъде заловен от Костотрошача. Нещата не стоят толкова зле, колкото изглеждат на пръв поглед, Знахар!
Да бе, как ли пък не, помислих си. Това е на изток. А ние сме тук. Не можех да се вълнувам от победи на четвърт свят разстояние. Тук ни мачкаха и ако Бунтът пробиеше към Чар, събитията на изток ставаха маловажни.
Гарвана спря хората си и се приближи към мен сам.
— Какво да правим?
Предположих, че Капитана ги е пратил. Значи със сигурност бе наредил отстъпление. Не би играл игрички заради Ловеца.
— Товарете в каруците онези, чиито рани са превързани… — впряговете се подреждаха в стегната колона. Прати с всяка каруца около дузина от способните да ходят. Ние с Едноокия и останалите ще продължим да режем и да шием. Какво има?
В очите му блестяха искрици. Това не ми хареса. Погледна към Ловеца на души. Аз също.
— Не съм му казал още — заяви господарят ни.
— Какво да ми каже?
От тона и гласа, които използва, бях убеден, че новината няма да ми хареса. Около двамата се носеше мирис на притеснение, лъхаше на лоши вести.
Гарвана се усмихна. Усмивката по-скоро приличаше на зловеща посмъртна гримаса.
— Двамата пак сме призовани, Знахар!
— Какво?! Хайде де! Не отново!
Още ме побиваха тръпки при мисълта за стореното с Хромия и Шепота.
— Имате опит — заяви Ловеца.
Продължих да клатя глава. Гарвана изръмжа:
— Аз трябва да ида, ти също, Знахар! Освен Това ще пожелаеш да запишеш в Аналите как си извадил от строя повече членове на Кръга от всеки Покорен, нали?
— Глупости! Аз какво съм — ловец на глави ли? Не! Аз съм лечител. Аналите и битките са между другото.
— И това е човекът, когото Капитана трябваше да извлича насила от битката, докато пресичахме Ветровития окръг… — сподели Гарвана с Ловеца.
Очите му бяха присвити, бузите — хлътнали. И на него не му се тръгваше. Прикриваше нежеланието си, като се подиграваше с мен.
— Нямаш избор, Знахар — заяви Ловеца на души с детско гласче. — Господарката те избра! — опита се да смекчи разочарованието ми, като добави: — Тя награждава добре онези, които й служат. А ти направо си я пленил!
Проклех предишния си романтизъм. Този Знахар, пристигнал на север с дълбоко преклонение пред загадъчната Господарка, бе съвсем различен човек. Юноша, изпълнен с глупавите копнежи на младостта — да, да. Понякога се налага да лъжеш сам себе си, за да продължиш напред.
— Този път няма да сме сами, Знахар — каза ми Ловеца. — Ще ни помагат Обесения, Променливия и Приносителя на бури.
— Цяла банда е нужна, за да смаже един бандит, а? — отбелязах кисело.
Той не захапа стръвта. Никога не го прави.
— Килимът е ей-там. Събери си оръжията и ела при мен… — и закрачи встрани.
Излях гнева си върху помощниците си, което не беше честно. Накрая, когато Едноокия бе готов да избухне, Гарвана отбеляза:
— Не се дръж като задник, Знахар! Трябва да свършим работата, тогава да действаме.
Е, извиних се на всички и тръгнах надолу към Ловеца на души.
— Качвайте се! — каза той и ни посочи местата — същите като преди. Когато с Гарвана се настанихме, Ловеца ни подаде навито въже. — Вържете се здраво! Полетът ще е опасен. Не искам да паднете. И дръжте ножовете си в готовност, за да срежете въжетата, щом кацнем!
Сърцето ми прескочи. Честно казано, бях възбуден от предстоящия полет. Миговете от предишното ми издигане в небесата ме преследваха с тяхната прелест и радост. Има едно славно усещане за свобода, когато летиш със студения вятър и орлите.
Ловеца върза дори себе си. Лош знак.
— Готови ли сте?
И без да дочака отговора ни, той замърмори. Килимът се люшна леко и литна нагоре — плавно като лист, понесен от вятъра.
Издигнахме се над върховете на дърветата. Рамката се впиваше в кръста ми. Стомахът ми се бунтуваше. Въздухът бушуваше около мен. Шапката ми отлетя. Посегнах да я хвана. Не успях. Килимът се наклони зловещо. Хванах се, че съм се втренчил в земята, която светкавично се отдалечаваше. Гарвана понечи да ме задържи. Ако не бяхме вързани, и двамата щяхме да се катурнем през рамката.