Гарвана замахна — силен, насочен нагоре удар: Върхът на меча му закачи корема на Коравия — и отскочи. Плетена ризница? Големият юмрук на Коравия се стовари в слепоочието на нападателя. Гарвана се олюля крачка назад и рухна на земята.
Несъзнателно промених целта и мушнах ръката на Коравия. И двамата изревахме, когато металът удари в костта. Плисна Кръв.
Прескочих Гарвана, спрях, обърнах се. Войниците на Приносителя на бури нападаха Коравия. Устата му зееше. Ужасеното му лице се изкриви, докато се съсредоточаваше да преодолее болката и да събере силите си, за да се спаси. Покорените още бяха извън играта. Той трябваше да се бие с трима обикновени хора. Разбира се, обмислих всичко по-късно.
Виждах само жребеца на Коравия. Животното се топеше… Не, не се топеше. Променяше се.
Изкисках се. Великият бунтовнически генерал бе яхнал Видоменителя.
Кикотът ми се превърна в истеричен смях.
Пристъпът на веселие ми отне възможността да участвам в убийството на генерала. Двамата войници на Приносителя на бури накълцаха Коравия на парченца, докато Променливия сковаваше движенията му. Преди да възвърна самообладанието си, той беше мъртво месо.
Обесения също пропусна сражението. Беше зает да мре — огромното острие, което Коравия бе метнал, стърчеше от черепа му. Ловеца на души и Приносителя на бури тръгнаха към него.
Променливия завърши преобразяването си. Грамадна, мазна, смрадлива и тлъста, гола твар се изправи на задните си крака. Изрита останките на Коравия и се разпищя от възторг, сякаш смъртоносният му номер бе най-забавната шега на века.
После видя Обесения. Тръпки разтресоха тлъстините му. Той забърза към Покорените, а от устните му се ронеха несвързани слова.
Обесения се опитваше да измъкне меча от черепа си. Безуспешно се мъчеше да каже нещо. Приносителя на бури и Ловеца на души не се притекоха на помощ.
Зяпах Приносителя на бури. Толкова дребно създание беше тя! Коленичих да проверя пулса на Гарвана. Беше не по-едра от дете. Как е възможно такава ужасяваща мощ да се крие в толкова малка обвивка?
Променливия крачеше към групичката. Гневът гърчеше мускулите под тлъстините на увисналите му рамене. Спря с лице към Ловеца и Приносителя на бури и се напрегна. Мълчеше, но сякаш съдбата на Обесения бе предрешена. Той искаше да помогне. Останалите — не.
Странно. Променливия е партия с Ловеца. Откъде този внезапен конфликт? Защо поемат риска да предизвикат мъстта на Господарката? Тя нямаше да е доволна, ако Обесения загине.
Когато докоснах гърлото на Гарвана, пулсът му бе слаб, но постепенно се усили. Дишането му стана по-леко.
Войниците на Приносителя на бури спряха до Покорените и се втренчиха в масивния гръб на Променливия. Ловеца се спогледа с Приносителя на бури, която кимна. Ловеца на души се завъртя вихрено, прорезите в шлема му сияеха в огненочервено. И внезапно той изчезна. На мястото му се появи тъмен облак, висок около три метра и дълъг над пет — черен като вътрешността на чувал за въглища, по-плътен и от най-гъстата мъгла. Облакът нападна по-мълниеносно от пепелянка. Разнесе се изненадано мишо цвъртене, после зловещ вик. Настъпи тишина. След всичките ревове и трясъци, ми се стори смъртоносно злокобна.
Разтърсих силно Гарвана, Той не реагира.
Променливия и Приносителя на бури стояха до Обесения, втренчени в мен. Исках да пищя, да бягам, да се заровя в земята, за да се скрия. Бях магьосник, способен да чета мислите им. Доста научих. Скова ме ужас.
Черният облак изчезна толкова бързо, колкото се беше появил. Ловеца на души се озова между войниците. И двамата рухнаха с бавното достолепие на изсъхнали стари борове.
Разтърсих пак Гарвана. Той простена. Очите му се отвориха. Зениците му бяха разширени. Мозъчно сътресение. Проклятие!
Ловеца се спогледа с партньорите си по престъпление. После — бавно — се извърна към мен.
Тримата Покорени ме обградиха. Зад тях Обесения продължаваше да умира. Не вдигаше много шум. Или поне аз не го чувах. Изправих се, коленете ми се подгъваха, и се обърнах да посрещна съдбата си.