Брестака събра две и две и стигна до заключение, което не беше далеч от истината.
— Добре, Знахар. Ще го направя. Внимавай!
О, щях да внимавам… Ако Съдбата ми позволи!
Това беше денят, в който получихме новини за новите победи на изток. Бунтовните редути падаха със скоростта, с която успяваха да се придвижат армиите на Господарката.
Това беше и денят, когато научихме, че и четирите северни и западни бунтовнически армии са спрели за почивка, нови попълнения и подготовка за нападението над Чар. Вече никой не стоеше между тях и Кулата. Тъй де, освен Черния отряд и сбирщината ни победени мъже.
Великата комета е в небесата, този зъл вестител на всички велики промени на съдбата.
Краят наближава.
Все още отстъпваме към мястото на последната ни среща със съдбата.
Трябва да запиша и едно последно допълнение към разказа за срещата ни с Коравия. Случи се на три дни път северно от Кулата. Яви ми се още един сън като първия, който получих в подножието на стълбите. Същото златисто видение, което може изобщо да не беше видение, ми обеща:
— Верните ми не бива да се боят!
И отново зърнах за миг това спиращо сърцето лице. След това то изчезна и страхът се завърна, и то със същата сила.
Дните минаваха. Километри оставаха зад гърба ни. А голямата грозна постройка на Кулата надвисваше над хоризонта. И кометата сияеше все по-ярко в нощното небе.
6.
Господарката
По земята постепенно плъзнаха сребристозелени оттенъци. Зората разпиля пурпурни пера над оградения град. Златни проблясъци осейваха кулите му там, където слънчевите лъчи галеха росата. Мъглите започнаха да се разнасят към низините. Тромпети обявиха сутрешната смяна.
Лейтенанта засенчи очи с длан и се намръщи. Изсумтя отвратено и погледна Едноокия. Когато дребното чернокожо човече кимна, той подметна през рамо.
— Време е, Гоблин!
Нашите се размърдаха в гората. Гоблин коленичи до мен и надникна към обработваемите земи. Той и четирима други бяха облечени като бедни гражданки с омотани в шалове глави. Носеха глинени грънци, закачени на дървени кобилици, а оръжията им бяха скрити под дрехите.
— Тръгвай! Портите са отворени! — нареди Лейтенанта.
Те поеха напред, покрай края на гората, надолу.
— Проклятие, харесва ми пак да се занимавам с това! — отбелязах.
Лейтенанта се ухили. Усмихваше се рядко, откакто напуснахме Берил.
Под нас петимата предрешени се промъкваха през сенките към извора до пътя към града. Няколко жени вече бяха поели да налеят вода.
Не очаквахме да срещнем проблеми при вмъкването през портите. Градът беше пълен с непознати, бежанци и бунтовни примъкни лагерници. Гарнизонът бе малък и слаб. Бунтът нямаше основания да предполага, че Господарката ще нанесе удар толкова далеч от Чар. Градчето беше незначително за голямата битка.
Само че тук пребиваваха двама от Осемнайсетте, запознати със стратегиите на Бунтовниците.
Вече три дни се криехме в горите и наблюдавахме. Перото и Пътешественика, наскоро издигнати до членове на Кръга, празнуваха тук медения си месец, преди да потеглят на юг, за да се присъединят към атаките в Чар.
Три дни. Три дни без огън през ледените нощи, на сухоежбина. Три дни мизерия. Но от години не бяхме чувствали духа си тъй приповдигнат.
— Мисля, че нарочно отлагаме — предположих.
Лейтенанта махна с ръка. Неколцина се помъкнаха след маскираните. Едноокия отбеляза възбудено:
— Който и да го е измислил, знае какво прави!
Всички бяхме приятно развълнувани. Имахме възможност да правим онова, което ни се отдава най-добре. Петдесет дни бяхме извършвали с тежка черна работа, подготвяйки Чар за нападението на Бунтовниците и петдесет нощи бяхме агонизирали в очакване на предстоящата битка.
Още петима се плъзнаха надолу по хълма.
— Задават се няколко жени — обади се Едноокия.
Напрежението се покачваше. Жените се упътиха към потока. Щяха да прииждат цял ден, освен ако не се намесехме. Зад градските стени нямаше водоизточник.
Стомахът ме стегна. Нашите вървяха нагоре по хълма.
— Пригответе се! — нареди Лейтенанта.
— Малко гимнастика — посъветвах го.
Упражненията помагат за разпръскване на нервната енергия. Няма значение колко дълго си войник. Страхът винаги те залива, когато наближава битка. Едноокия влиза във всяка с убеждението, че съдбините са отбелязали името му в списъка си.