Гарвана отново изкрещя. Опитах се да я прекъсна, но Глезанка настояваше да ми опише гардероба на куклата си. Някои може би я мислеха за умствено изостанала. На нейната възраст да се вълнува толкова от подобни неща. Но грешаха. Умът и режеше като бръснач. Знаеше какво прави, когато се качи на килима. Възползваше се от възможността да полети с нас.
— Скъпа! — казах й на глас и със знаци. — Трябва да слезеш! Ние ще…
Гарвана изрева от разочарование, когато Оплаквача вдигна килима във въздуха. Тримата ни магьосници се втренчиха в него. Той зави. Килимът продължи да се издига.
— Седни! — наредих на Глезанка.
Тя ме послуша и се настани близо до Перото. Беше забравила куклата. Искаше да й разкажа приключението ни. Удовлетворих желанието й. Това ми помогна да убия времето. Тя прекара по-голямата част от полета загледана надолу. Като че ли не внимаваше какво й говоря с пръсти, но не пропусна нищо. Когато свърших, погледна Перото и Пътешественика с искрено съжаление. Не се притесняваше от срещата ми с Господарката, макар че ме прегърна успокоително на прощаване.
Килимът на Оплаквача заобиколи покрива на Кулата. Махнах вяло за довиждане. Глезанка ми прати въздушна целувка. Гоблин потупа гърдите си. Докоснах амулета, който ми беше дал в Мъжеград. Не беше голяма утеха.
Имперската стража върза Перото и Пътешественика на носилки.
— Ами аз? — попитах с трепет.
— Ти трябва да чакаш тук! — каза ми един капитан и остана, когато другите потеглиха.
Опита се да завърже разговор, но не бях в настроение.
Приближих се до ръба и надникнах към огромния строителен проект, който армиите на Господарката бяха разгърнали.
По времето на издигането на Кулата били донесени големи базалтови блокове. На място ги дялали, трупали и вграждали в този гигантски каменен куб. Отпадъците, отломките, счупените от каменоделците блокове, сметнатите за неподходящи и излишните бяха пръснати около Кулата като огромна дива джунгла, по-ефикасна, от какъвто и да е ров. Точеха се на километър и половина околовръст.
На север обаче голям участък оставаше непокрит. Той представляваше единственият подход към Кулата по земя. В тази арка армиите на Господарката се готвеха за нападението на Бунта.
Никой тук не вярваше, че работата му ще допринесе за изхода на битката. Кометата сияеше в небето. Но всички работеха, защото трудът предлагаше укритие от страха.
Смесените купчини се издигаха и в двете посоки и се срещаха с каменния хаос. Дървена палисада обграждаше широкия край на отрязъка. Лагерите ни бяха разположени отзад, след тях имаше окоп, дълбок десетина метра и широк още толкова. Стотина стъпки по-близо до Кулата зееше още един окоп, и на още сто — трети, който все още не беше довършен.
Изкопаната пръст и от трите се пренасяше по-близо до Кулата и се струпваше зад четириметрово дървено ограждение, което обхващаше целия подход. На този насип щяха да бъдат разположени отрядите със задача да осуетят усилията на врага да прекоси окопите.
Сто метра по-навътре се издигаше втора обсадна стена, зад която бяха започнати още два насипа. Господарката искаше да раздели силите си на три отделни армии, по една на всяко ниво и да принуди Бунта да се впусне последователно в три битки.
Пирамида от пръст се издигаше на шейсетина стъпки след последния насип. Вече беше двайсетина метра висока, а страните й бяха под ъгъл трийсет и пет градуса.
Вманиачена чистота характеризираше всичко. Равнината, на места подравнена с по няколко стъпки, беше плоска като плот на маса. Беше засадена с трева. Животните ни я поддържаха подрязана като добре гледана морава. Настлани с камък пътеки я насичаха тук и там, и тежка участ очакваше онзи, който вървеше извън тях без изрична заповед.
Отдолу, на средното ниво, стрелци е лък определяха обсега си между двете най-близки траншеи. Докато те пускаха стрели, техните офицери нагласяха във възможно най-удобно положение лавиците, от които издърпваха стрелите си.
На горната тераса Гвардията се суетеше около балистите, изчислявайки далекобойността и нанасяните поражения при обстрел на далечни цели. До всяка балиста бяха подредени натоварени с амуниции каруци, като тревата и спретнатите пътища, и тези приготовления издаваха вманиачаване на тема ред.