Една юнска вечер Кебар остана сам в гнездото по-късно от всеки друг път. Напразно се взираше той над почернялото поле към блатото — нищо не се мяркаше там, като че щърковете бяха изчезнали безследно. Кебар не се боеше от нощта и макар да знаеше, че никой не ще го нападне в гнездото, тръпнеше в тази неизвестност. Пълната луна лудо бягаше зад черните облаци като подгонена чудновата птица и плахо трепкаха далечните елмазени звезди. Небето бе се снишило ниско-ниско над земята, но Кебар нито помисляше, че стига да поиска, може лесно да го стигне и да си свие там по-хубаво и по-високо гнездо. Тревожно и безпокойно горяха неговите очи, неподвижно устремени към полето, дето се губеха близките му.
Ненадейно някакъв шум наблизо стресна Кебара; той извърна глава, изправи се в края на гнездото и се загледа надолу. В гъстоклонето непозната черна птица кацна на дъба, стрелна към Кебара две големи жълтогорящи очи; после прехвръкна по-близо и като видя, че щъркът е сам, кацна на гнездото. Кебар изведнъж позна кукумявката Мува, макар никога да не бе я виждал. Същата, за която Бану разказваше, че запалила тяхното гнездо върху къщата на Мартин Чука! Младият щърк видя как Мува разкъса прилепа, що бе сграбчила между нозете си, и го изяде лакомо. Като свърши, кукумявката ехидно потърка тъпия си клюн о един сух клон от гнездото и запита Кебара с престорено нежен глас защо е останал самичък. Щъркът не знаеше какво да каже и само простена жаловито:
— Аз съм най-нещастният щърк, какъвто се е раждал някога под слънцето!
Мува поклати глава, като че искаше да потвърди тези думи. Жълтите й очи още по-зловещо пламнаха, като огньове в тъмна пещера, и Кебар би се уплашил, ако не бе тъй много уверен в силата си. Мува изслуша гробно няма всичко, що разказа младият щърк, помълча дълбокомислено и уверена, че през нейните благословени уста говори самата мъдрост, почна бавно и внушително:
— Оплакваш се, че си презряна и жестоко наказана птица. Мамиш се, о, Кебар! Не е ли по-лесно да се мислиш за избран и щастлив щърк? И родители, и братя ти донасят вкусен лов от блатото. Нима това ти наричаш наказание? По-скоро не са ли нещастни те, задето поради своята глупост са станали твои роби? Аз познавам всичките тайни на нощта и за мене няма нищо по-хубаво от неизвестността, която те плаши, страхливецо. Ето, излизам и не знам дали на утрото ще се върна гладна в хралупата си. А ти, ти винаги си сит. За какво скърбиш, глупчо? Твоята награда е по-голяма от заслугите ти и ония, на които завиждаш, страдат повече от тебе.
Вятърът глухо шумеше в гъстолистия дъб, изправен като страж накрай селото, безмълвно се къпеха звездите в бялата лунна светлина и в тих летен сън глъхнеше селото, сегиз-тогиз разбуждано от лая на подплашено куче или от песента на подранил петел. А знайната и страшна за всички кукумявка Мува тихо разказваше на любопитния Кебар всичкото свое знание. Щъркът слушаше захласнат и не се съмняваше, че по земята няма птица, по-умна от Мува. Затуй не се забави да попита дали са истински приказките на Бану за далечните слънчеви страни.
— Никъде по земята няма вечна пролет — мъдруваше кукумявката, — както няма вечен ден или вечна нощ. Ако беше тъй, щърковете щяха ли да бързат напролет из тези краища? Там, дето те отиват всяка зима, още преди да закапят листата от дървесата, тече голяма мътна река. От нея напролет изскачат хвъркати риби, в устата на които гори огън. От страх щърковете бягат по цели дни и нощи, докато най-сетне стигнат в тази земя. Заклевам се в светото име на бухала Кебел, че под месеца няма по-голяма истина от тази!
Не успя Мува да изрече тези думи, към гнездото прехвръкнаха орляк малки птички и като познаха страшната кукумявка, почнаха да я дразнят с пискливи крясъци. Те ту се спускаха отгоре й, ту, уплашени от най-малкото нейно помръдване, бързаха да се скрият в гъсталаците на дъба. Мува, която знаеше с каква смъртна омраза я преследват врабците, синигерите и всичките дребни птички, само се усмихна злобно.
— Защо ли е този празен шум — изсъска тя ядно, — по въздуха летят всякакви твари и бог е наредил по-големите и по-силните да изядат слабите. Крива ли съм аз, че често трябва да се угощавам и с врабци, и със синигери? Нима да могат всички тия свадливци, не ще ме изскубят перо по перо, та жива да ме разкъсат? Подир бухалите кукумявките са най-мъдрите птици на земята. И с какво са заслужили те толкова презрение? Ако има птици за мразене, то са щъркелите, защото са подли, кръвожадни и отмъстителни…