— И получава различна информация.
— Именно. Като контролират какво виждаш, поощряват и дори оформят възгледите ти. Все едно да отидеш в библиотеката, а библиотекарят да скрие половината фишове в каталога. Компютърните алгоритми филтрират информацията в съответствие с преценката им какво искат да прочетеш. Проблемът е, че не знаеш какво пропускат. За да откриеш информация, която не отговаря на светогледа или на политическите и религиозните ти убеждения, трябва доста да се потрудиш.
— А твърдят, че интернет сближава хората — възкликна тя.
— Всъщност интернет е създаден през петдесетте години на миналия век като военна мрежа за комуникация, с цел да се предотврати изненадваща ядрена атака. Първото съобщение обаче било изпратено едва на 29 октомври 1969 година. Трябвало да предадат думата „логин“, но системата излъчила само „ло“ и блокирала — обясни Никълъс.
— Каква ирония!
— Да — съгласи се той и затвори статията, която четеше; премина към следващия файл и продължи: — филтърните балони са само една от темите, за които Каролайн е запазила публикации. Има много материали за законодателството, засягащо интернет — неутралитет на мрежата, указ за защита на киберпространството като национален ресурс…
— Защо ги е запазила? — учуди се Нина.
— Не знам.
— Сигурно означава нещо. Какво е неутралитет на мрежата?
— Ход на правителствените служби, които искат да имат право да цензурират мрежата — отговори Никълъс.
— Не звучи добре.
— Да. А указът за защита на киберпространството е още по-лош.
— Не съм чувала нищо и за него.
— Наричат го кибер бутон за унищожение.
— О, да! — сети се Нина. — Законът, според който президентът може да изключи системата, нали?
Никълъс кимна.
— При мащабна кибератака президентът има право еднолично да вземе решение да прекрати интернет връзката.
— Докато атаката приключи?
— Докато президентът намери за добре. Достатъчно е да удължава срока на извънредното положение.
— Изглежда много лесно. — Нина щракна с пръсти. — Щом заплахата отмине, президентът включва отново мрежата. Няма как да твърди, че има извънредно положение, ако няма.
Той повдигна вежди.
— Така ли мислиш?
— Според мен не е уместно да настояваш да цензурираш мрежата. И без друго не харесвам цензурата. Искам мрежата да е свободна и достъпна. Но ми е трудно да повярвам, че американският президент ще използва извънредното положение, за да лишава хората от интернет, след като заплаха не съществува.
— Три дни след атентатите на единайсети септември — прекъсна я Никълъс — президентът на САЩ обяви извънредно положение. Десетилетия по-късно то продължава да е в сила.
— Така ли?
— Да.
— И Конгресът го допуска? — попита Нина.
— Конгресът не го гласува. Според закона президентът е длъжен само да информира Конгреса, че е взел решение да обяви извънредно положение. Законът възпира президента да удължава до безкрайност извънредното положение. Срокът е две години. След единайсети септември обаче извънредното положение се подновява периодично.
— С какви основания?
— Тероризъм.
— Но тероризмът е съществувал и преди единайсети септември — възрази Нина — и ще продължава да съществува.
— Както и извънредното положение в САЩ.
— Не разбирам… Защо? Какъв е смисълът? Какви пълномощия им дава?
— Улучи право в целта. Става дума именно за власт. Извънредното положение преформулира или направо отменя петстотин закона.
— Например?
— Например две основни конституционни права — законът за неприкосновеността на личността, което забранява неправомерното задържане, и правото национални гвардейци да апелират пред съдебни заседатели.
— Защо им е на националните гвардейци да се явяват пред съдебни заседатели?
— Не съм юрист, но предполагам, че понеже са цивилни военни, имат право да се обърнат към гражданския съд извън военната съдебна система — сви рамене Никълъс.
— Но това не отговаря на въпроса ми.
— Кога обикновено повдигат обвинения срещу военни?
— Когато нарушат закона — отвърна Нина.