Смартфоните и навигационните системи редовно шпионираха потребителите и данните се продаваха безразборно и се предоставяха безогледно на правителството. Повечето американци или не знаеха, или не ги беше грижа, че сателитната навигационна система е разработена и се поддържа от Министерството на отбраната, организация, в чиито рамки функционираше Националната агенция за сигурност. Агенцията беше в състояние да локализира всяка навигационна система във всеки момент, без да се налага да докладва на никого защо го прави, каква информация събира и с каква цел.
Каролайн бе отбелязала, че същото важи за ФБР. Бюрото съхраняваше база с данни в строго секретно хранилище на четвъртия етаж в щабквартирата си във Вашингтон с кодово название „Гардиън“. Там се пазеха досиета на хиляди американци — нито обвиняеми, нито заподозрени в престъпления, но нарочени за „съмнителни“ от някой местен полицейски служител. Освен това ФБР редовно поставяше проследяващи устройства под колите на заподозрените, без да изисква съдебна заповед. Без съдебно разпореждане ФБР използваше и „скатове“ — нови устройства, способни да проследят мобилните телефони на заподозрените дори да са изключени. Даже Вътрешна сигурност беше яхнала шпионската вълна.
Всъщност организацията си бе позволила да оборудва с рентгенови машини необозначени ванове, които сновяха по улиците на всички големи американски градове и заснемаха каквото и когото пожелаят — семейства в автомобилите им, камиони, разнасящи хляб, училищни автобуси. Всичко се смяташе за позволено средство, което не изисква изрично съдебно разрешение.
Вдъхновени от „интелигентните“ улични лампи в Холандия и Великобритания, силите за сигурност се бяха прикрили зад поредния разузнавателен проект на АТС и вече тестваха системата в малко американско градче. Уличните лампи осигуряваха не само осветление, но и съдържаха миниатюрни, управлявани от дистанция устройства като видео- и аудиорекордери, както и рентгенови камери.
Макар да се смяташе за политически агностик и да се прехранваше от кражби, Никълъс недоумяваше защо гражданите не се гневят и не роптаят, че ги шпионират. Единствените, надигнали глас, бяха обичайните застъпници на личната неприкосновеност. Мнозинството явно предпочитаха да се самозалъгват, че щом не са направили нищо лошо, няма за какво да се тревожат. Не подозираха колко вероятно е тези технологии един ден да се обърнат срещу тях. Законите за националната сигурност бяха бомба със закъснител, заплашваща да превърне всекиго в престъпник, независимо колко е почтен и колко усърдно се старае да спазва буквата на закона. Попаднеше ли някой на мушка, същите мерки, „закрилящи“ него и семейството му, щяха да послужат за откриването и залавянето му.
По-заинтересувани ли бяха американците да се снабдят с най-модерните технологични чудеса, отколкото да се опълчат срещу начина, по който въпросните чудеса следят всеки техен ход, всеки техен разговор и дори, чрез материалите, които издирват, всяка тяхна мисъл?
Мислите на хората и насилственото нахлуване в тях беше друга притеснителна тема, която Никълъс бе чувал да се обсъжда, а сега се потвърждаваше от записките на Каролайн. Освен алгоритмите, използващи данни, за да предвиждат поведението на потребителя, Националната агенция за сигурност и „Гугъл“ използваха милиардите страници на „фейсбук“ и „Туитър“, данъчните статистики, покупките от „Амазон“, данните от клетъчните телефони, информацията от навигационните системи, запитванията в търсачките и други дигитални следи, генерирани ежедневно, за да изградят най-съвършения изкуствен интелект на света. Системата с кодово название „Акуейнт“ не само се обучаваше да мисли като човек, но и се подготвяше да предугажда начина, по който хората мислят и действат.
Технологията беше страховита, но имаше и друго. Каролайн беше приложила статия за компания, собственост на АТС, която наскоро приключила първата фаза от тестове, финансирани от Организацията за вътрешна сигурност, и преминала на втория етап. Предвиждало се технологичната програма „за предотвратяване на терористични актове“, наречен ФАСТ, да се използва тайно на стадиони, летища, търговски центрове и други обществени места. Устройството сканирало без разрешение физиологията на всеки човек, минал несъзнателно край сензорите му, и записвало, складирало и анализирало потта, феромонната му секреция, „електродермалната“ му характеристика, кардиоваскуларната му дейност и прочее, за да разпознава „зли намерения“ и да алармира властите. Вторична идентификационна система установявала самоличността на обекта чрез осъвременената база данни на ФБР. „Некст Дженърейшън Айдентификейшън“ наподобявала дигитална снимка от най-ново поколение.