Четейки бележките на Каролайн, Никълъс научаваше как АТС постепенно започнала да работи не толкова за Америка, колкото за себе си. Всичко опирало до парите. Компанията елиминирала безмилостно конкурентите и шантажирала доставчиците. Използвала огромните си ресурси да събира данни, за да изнудва всекиго в обществения и частния сектор, дръзнал да се изпречи на пътя й. Това разкритие беше стъписващо, но бледнееше пред съдържанието на следващия файл.
Години наред АТС използвала технологичното си преимущество за мащабна вътрешна търговия. От началото на 80-те компанията шпионирала всичко и всички във финансовия сектор. Подслушвали телефони, прихващали факсове и прониквали във вътрешните компютърни мрежи и служебните имейли. Натрупали планини от „мръсни пари“ и ги изпирали чрез различните програми, които изпълнявали с тайни договори, далеч от зорките очи на финансовите надзорници.
Инвестирали мръсните пари в авоари по цял свят, както и на фондовата борса чрез подставени офшорни корпорации. Влагали средства и в многообещаващи информационни проекти, които в крайна сметка продавали на Пентагона и ЦРУ.
Накратко, АТС си беше издала разрешително да печата пари и си бе отвоювала недосегаема територия отвъд закона.
Никълъс реши, че най-после е разбрал защо Каролайн Ромеро се е страхувала за живота си. Тогава отвори файла „Син пясък“.
Прочете два параграфа и осъзна, че всички машинации на АТС са безобидни в сравнение с това, което възнамерява да предприеме.
Беше длъжен да предупреди хората, но знаеше, че само един човек е способен да направи нещо.
21
Страната на баските
Пиренеите
Четвъртък
Наложи се падре Пейо да се върне в манастира. Покани Харват да го придружи. Манастирът се намираше на три часа езда навътре в планината.
Харват беше ходил там. Мястото отговаряше точно на представата за религиозен пристан — красиво, усамотено и отдалечено. Проблемът беше, че е твърде отдалечено. Свещениците почти не поддържаха връзка с външния свят. Веднъж бяха приютили Никълъс там и той донесе цялото си оборудване. За зла участ обаче то изгоря в пожар и падре Пейо отново бе принуден да се задоволява с най-допотопна съобщителна система. Харват не биваше да заминава с него. Трябваше да остане в ранчото и да чака Стареца да му даде инструкции по Скайп.
Това и правеше. През половин час проверяваше Скайпа си с надеждата да види съобщение от Карлтън. Но съобщение нямаше.
По неволя, защото Харват не се отделяше от дома му, командирът на ЕТА надникна в стаята и се представи. Казваше се Тело — огромен мъж с едри, груби ръце и жълти зъби. Имаше дълги, извити нагоре мустаци и рунтави бакенбарди, подсказващи, че не е намерил време да се обръсне. Харват нямаше представа какво е вършил домакинът му и не искаше да узнава. На думи ЕТА беше прекратила насилието. Съдейки обаче по вида на Тело и по тежковъоръжените мъже в ранчото му, неговият отряд не беше получил заповедта. Колкото по-малко знаеше за домакина си и за колегите му, толкова по-добре.
Колеги. Повтори наум думата. Възможно ли беше ударът срещу организацията да е подготвен не от враг на САЩ, а от вътрешна сила?
Идеята изглеждаше налудничава, но въпреки това се въртеше в главата му. Колкото и смахната да беше, знаеше, че не бива да я отхвърля. Беше обучен да обмисля всички варианти и да се доверява на интуицията си.
Възможността негов сънародник да стои зад нападението обаче му се струваше твърде невероятна.
Погледна часовника. Минаваше полунощ. Нищо чудно, че в съзнанието му цареше такава бъркотия. Малко сън нямаше да му се отрази зле. Мислите му се залутваха в прекалено странни посоки.
Провери Скайп още веднъж, не видя съобщение и изключи компютъра.
Тежка мъгла се бе спуснала над ранчото и Харват извади фенер „Шуъфайър“ от джоба на раницата на Райли, за да си осветява пътя до конюшните. Студената влага се просмукваше през якето му. Беше трениран да издържа на нетърпим студ, но това не означаваше, че му харесва. Всъщност фактът, че мнозина „тюлени“ се преместваха на топъл климат, след като се освободяха от служба, го навеждаше на мисълта, че армията създава у висшите си кадри трайна омраза към студа. Или съпротивителните сили срещу студа бяха сравнително мимолетни? Интересна загадка, но нямаше да я разреши тази нощ. Кимна на тежковъоръжените постови на Тело, които носеха дебели импрегнирани якета и традиционните за ЕТА черни барети, и се изкачи в малкия апартамент над конюшните.