Пасбището е голямо, напомни си. Животните сигурно се бяха придвижили към хълмовете, по-далеч от сградите, където мъглата се стелеше най-плътно. Може би… а може би имаше друга причина.
Всеки момент кучетата щяха да го надушат. Бяха свикнали с Тело и хората му, но Харват им беше непознат и все още не му се доверяваха.
Нито едно обаче не дотича да провери защо е пред конюшните. Ако не бяха при стадото, нещо определено не беше наред.
Харват тръгна към главната сграда, прибрал пистолета в джоба на якето, стиснал дръжката и с пръст на спусъка. Трябваше да е подготвен за всякакви изненади, но не биваше той самият да изненада някого. Твърде често първото и единственото нещо, което забелязваха хората, беше пистолетът. Не искаше някой от хората на Тело да го застреля.
Преполовил пътя до къщата, едва не се спъна в крака с кожени ботуши. Наведе се и видя, че принадлежат на единия от мъжете, на които кимна, преди да изкачи стълбите към апартамента.
До него лежеше лупарата му и Харват долови миризма на барут. Провери пулса. Мъжът беше мъртъв. Отдръпна пръстите си и усети, че лепнат от кръв. Гърлото на мъже беше прерязано от ухо до ухо. Предницата на якето му беше подгизнала от кръв.
Не можеше да направи нищо за него. Мъжът бе мъртъв. Бяха нападнали ранчото. Трябваше да се съсредоточи върху заплахата.
Три въпроса го измъчваха, когато се отдалечи от убития и се запрокрадва към къщата. Кой беше атакувал ранчото? Колко бяха нападателите? Защо бяха дошли?
При последния въпрос го обзе злокобно предчувствие, че много скоро ще разбере отговорите.
Движейки се към къщата, се почуди дали мъртвият баск бе стрелял по нападател, или за да предупреди колегите си. И в двата случая резултатът щеше да е като да разбуниш стършелово гнездо. Мъртвилото наоколо беше лош знак. Доколкото познаваше мъжете на Тело, те бяха калени войници, които не се боят от битки.
Харват стигна страничната врата, през която влизаше и излизаше, и я свари широко и прекалено гостоприемно отворена. Реши да предприеме кратка разузнавателна обиколка около къщата. Придържаше се до стените, за да не се заблуди в гъстата мъгла. Прозорците бяха тъмни и не разкриваха нищо от вътрешността на къщата.
Когато стигна до ъгъла, чу шум и застина. Някой сякаш сподавяше кашлица, но не беше сигурен.
Извади пистолета си, бръкна в другия джоб и измъкна фенера. Отново чу задавена кашлица и тихо стенание.
Прехвърли фенера в лявата си ръка и го вдигна високо, далеч от тялото си. Пое дълбоко дъх, издиша и заобиколи ъгъла.
Натисна и пусна бутона на фенера — действие, което беше изпълнявал хилядократно при „тюлените“ и в Тайните служби. Пулсиращата светлина угасваше за по-малко от секунда, но мозъкът успяваше да обработи удивително количество информация през това кратко време.
Заради мъглата все едно надничаше през вазелин, но съумя да види достатъчно.
Мъжете бяха двама; в джинси, туристически обувки и тънки якета, които не изглеждаха подходящи за тукашните височини и температури. Бяха мускулести и с късо подстригани коси. Единият седеше, а другият клечеше до него, притиснал импровизирана превръзка към бедрото му близо до слабините. Раненият държеше пистолет със заглушител и макар да не видя оръжието на втория, Харват предположи, че също е въоръжен.
Предположението му се потвърди почти мигновено, когато рояк приглушени изстрели разпръснаха фонтан от раздробени камъни от стената близо до Харват. Той се отдръпна светкавично зад ъгъла. Не бяха хората на Тело. Всъщност приличаха много на мъжете от Париж.
Той се сниши, протегна пистолета покрай ъгъла и изстреля няколко бързи откоса. Искаше да се възползва от предимството, че мъжете нямат прикритие.
Не беше сложил заглушителя на глока и макар мъглата да поглъщаше звуците, изстрелите от големия 45-калибров пистолет проехтяха като гръмотевици.
Харват се изправи, притисна гръб към стената и смени пълнителя. Пресегна се през ъгъла и изстреля нова градушка от куршуми.
Отдръпна пистолета, сложи нов пълнител и зачака, притиснал ухо възможно най-близо до ъгъла. Не се чуваше нищо.
Стараейки се да не вдига шум, надникна бързо зад ъгъла. Не последва нищо. Или не го бяха видели заради мъглата, или вече бяха обезвредени. Трябваше да разбере.
Вдигна оръжието и понечи да надникне още веднъж, но се разколеба и отстъпи назад. Ако го дебнеха, щяха да го очакват от тази посока. Припомни си, че първата помощ, която оказваш по време на престрелка, е да стреляш по противника. На тяхно място Харват щеше да отвърне на огъня, да издърпа другаря си на безопасно място и да заобиколи, за да нападне врага в гръб.