Придвижи се, съсредоточен върху главната цел — да неутрализира заплахата. На петнайсетина метра единият от мъжете, тръгнал да му устрои засада, излезе от мъглата и Харват съзря шанса да го елиминира. Мъжът се изненада да го види и макар да реагира бързо, Харват бе по-бърз.
Спомни си, че мъжете в Париж носеха бронежилетки, натисна спусъка и изпрати два куршума в челото на мъжа, поваляйки го мъртъв на земята.
Ритна оръжието му настрани и претърси джобовете му. Както подозираше, мъжът беше с бронежилетка. Изглеждаше млад, около двайсет и пет годишен, като мъжете в Париж. И също като тях не носеше нищо, което да издава кой е, откъде е дошъл и кой го е изпратил. Имаше само малък радиоприемник, прикрепен към колана му, както и комплект слушалки, които Харват свали.
Изправи се и напрегна слух да долови приближаващи стъпки. Беше тихо. Прекалено тихо. Сложи си слушалките, закопча радиоприемника под якето си и тръгна да търси другия стрелец.
Откри мъжа почти на същото място, където го беше видял. Сега обаче лежеше безжизнен. И той беше на около двайсет. Горната част на левия му крак и коремът му под бронежилетката изглеждаха отнесени от изстрел с пушка от близко разстояние. Харват го претърси набързо, но и той като партньора си не носеше нищо.
Отдалечи се от тялото и се прокрадна отново към страничната врата, която продължаваше да зее отворена. Влезе вътре и застина, ослушвайки се в мрака.
След малко тръгна бавно напред. От тясната стая, където бе влязъл, се насочи към килера и към кухнята. Сетивата му бяха напрегнати до крайност. Единственият звук, който долавяше, беше от стар дървен часовник, тиктакащ в дневната.
Прекоси кухнята и влезе в трапезарията. Закова се на място. Космите по тила му внезапно настръхнаха. В дневната видя обърната масичка и локва, която приличаше на кръв. Беше прекалено тъмно да различи нещо друго от такова разстояние, а не искаше да включва фенера.
Пристъпи наред и забеляза едрата фигура на Тело, просната по лице на пода до канапето. Огледа стаята, тръгна към него и внимателно го обърна.
Бяха го улучили в челото и точно под носа. Очите му бяха отворени, но безжизнени и изцъклени. Командирът от ЕТА беше мъртъв.
Това ли беше? Удар? Нанесен от противникова фракция? От организирана престъпна група? Или бе замесено испанското правителство?
Получи веднага отговор.
— Не мърдай! — нареди мъжки глас някъде иззад него. Говореше английски с американски акцент. Звучеше предизвикателно, хулигански. — Остави оръжието, задник!
Стаята беше толкова тъмна, че дори да се извърнеше да стреля, мъжът зад него щеше да го изпревари. Харват беше принуден да се подчини и да пусне пистолета на пода до тялото на Тело.
— На колене — заповяда мъжът. — Веднага! Харват го послуша.
— Ръцете зад главата. Сключи пръсти.
— Кой си ти? — попита Харват. — Какво търсиш тук?
— Млъквай! Ръцете зад главата. Бързо!
— След като ми кажеш кой си и какво става. Мъжът изстреля два куршума в канапето, до което бе коленичил Харват.
Той вдигна ръце на тила и сплете пръсти.
— Сбъркал си човека, приятелю.
— Млъквай — повтори мъжът и вдигна радиоприемника си. — Червен две до Червен едно. Целта е задържана. Сграда Б. Край.
Харват все още беше със слушалките и чу съобщението.
— Прието, Червен две — отвърна гласът отсреща. — Сграда Б. Край.
Само четирима ли бяха? Засега нямаше друг отговор.
— Червен две до Червен три. Докладвай. Край — каза мъжът зад Харват.
Отговор не последва.
— Червен две до Червен три. Приемате ли? Край. Изминаха няколко секунди. Никакъв отговор. Ако имаше само още двама, те бяха мъртви, елиминирани от Харват.
— Трябваше да доведеш повече хора — каза той. Мъжът не му обърна внимание.
— Червен две до Червен четири. Край.
Почака, после повтори съобщението. Накрая се отказа и се свърза с Червен едно.
— Казвай, Червен две. Край.
— Прочистен ли е периметърът? Край.
— Да. Край.
— Потърси Червен три и Червен четири. Започни от сграда Б и продължавай нататък. Край.