— Потвърдено.
Мъжът зад Харват насочи вниманието и целия си гняв към него.
— Заповядано ми е да те убия. Но не е задължително да е бързо.
— Кой ти е заповядал? — попита Харват.
— Не е твоя работа, гнусен предател.
Предател? Думата го смая. За миг онемя. После се съвзе и каза:
— Определено си сбъркал човека.
— Не съм, предателско копеле.
Все едно го халоса с юмрук в лицето. Предател? Предателство?
— Какво говориш, по дяволите? Мислиш, че съм предател?
— Не съм съдник. Просто изпълнявам заповеди.
— Кой ти заповядва?
— Не е твоя работа.
— Аз съм предател и си дошъл да ме убиеш, но кой те е изпратил не е моя работа?
— Много говориш — сопна се мъжът.
— А ти не говориш достатъчно. Допускаш огромна грешка. Казвам ти, че си сбъркал човека.
— Млъквай.
Харват усещаше, че времето му изтича.
— Военен си, нали? Или си бил? Къде си служил? Мъжът не му отговори.
— Бях „тюлен“, преди да постъпя в тайните служби.
— Видях досието ти — отвърна мъжът.
— Значи знаеш какво съм направил за страната си. Дължиш ми обяснение.
— Не ти дължа нищо — заяви той и вдигна радиопредавателя. — Червен две до Червен едно. Докладвай. Край.
— Още не съм открил нищо, Червен две. Край.
— Побързай. Край.
Имаше нещо съмнително у този мъж, но Харват недоумяваше какво точно не е наред. Държеше се като военен, но същевременно излъчваше нещо гаменско.
— Слушай — каза Харват. — Не можеш да убиеш американски граждани без съдебен процес.
— Мога, защото си в списъка, предателю.
— Списък? Какъв списък? За какво говориш, по дяволите?
Нещо друго привлече вниманието на мъжа и той не отговори. Харват понечи да повтори въпроса, но той му прошепна строго:
— Млъквай.
Мъжът се извърна надясно и дъските на пода проскърцаха тихо под тежестта му.
Последва гръмотевичен изстрел. Ушите на Харват заглъхнаха. Той грабна пистолета си и се обърна точно когато мъжът се строполи по лице. Беше мъртъв. Куршумът беше разкъсал гърлото и шията му чак до основата на черепа.
В дневната, стиснал димяща лупара, стоеше падре Пейо.
Преди да успее да продума, Харват забеляза сянка да се прокрадва в кухнята зад свещеника.
— Пейо! Оръжие! Залегни! — изкрещя той.
Закъсня. Вместо да залегне, Пейо се обърна.
Беше трудно да се каже дали Харват стреля пръв или мъжът, който сигурно бе Червен едно — гласът от радиоприемника.
Пейо падна на пода, а Харват натисна спусъка веднъж и още веднъж, насочвайки куршумите от горната част на гърдите на нападателя към гърлото и накрая към вдлъбнатината под носа му.
Нападателят рухна и оръжието му изтрополи на кухненския под. Харват се втурна да помогне на приятеля си.
23
За щастие раните на падре Пейо не бяха смъртоносни. Два куршума го бяха улучили в рамото. Единият беше излязъл, а другият бе вътре и съдейки от реакцията му, когато Харват притисна превръзката, се намираше близо до костта и болеше доста.
Свещеникът току се опитваше да се надигне.
— Трябва да се погрижа за мъртвите.
Молитви за мъртвите беше последното, с което Харват искаше да се заеме сега. Той искаше отговори. Най-вече кой го е нарочил за предател и е изпратил убийци по следите му. И защо? В какво са го набедили? Как са го открили?
Последният въпрос беше най-лесен. Сигурно чрез Стареца. Размяната на съобщения по Скайп беше единствената връзка с местонахождението му. Опита се да се прикрие в лабиринт от сървъри навсякъде по света, но някой бе съумял да разплете мрежата му.
Пейо отново понечи да стане и прекъсна мислите на Харват, който се зае отново с раните му. Успя донякъде да спре кръвотечението и помогна на свещеника да се изправи на крака.
Пейо застана до Тело и се помоли за мъртвия баск, докато Харват претърсваше телата на мъртвите нападатели. И те бяха млади като другите, и не носеха никакви документи. Хлапето, което едва не го уби, имаше няколко татуировки, две от които груби и видимо непрофесионални.
След като се помоли за двамата нападатели в къщата, Пейо излезе навън, подпирайки се на Харват, който му показа къде са другите двама. Свещеникът произнесе няколко думи и продължиха нататък.