Когато наближиха мъртвия баск между къщата и конюшнята, Харват разбра откъде Пейо е намерил лупара. Недоумяваше обаче защо се е върнал.
Попита го, но той отказа да отговори. Искаше да пести силите си. Харват се съгласи и му предложи да се облегне на рамото му. Щяха да поговорят по-късно.
Познаваше ранчото достатъчно добре, за да се ориентира в бавно вдигащата се мъглата и да намери телата. Нападателите бяха добри. Всички хора на Тело бяха мъртви, включително двамата мъже, които го бяха докарали тук. Не бяха оставили нито един жив. Какво, по дяволите, ставаше? Защо бяха толкова млади убийците и в какъв списък бяха включили Харват? И най-важното — защо момчето го нарече предател? Не намираше никакъв смисъл в случващото се.
Скоро видяха кучетата. Харват ненавиждаше да убиват животни. Разбираше, че понякога битката го налага, но въпреки това му беше неприятно. Случеше ли се да се изправи срещу животни, той се опитваше да овладее положението, без да ги наранява.
Когато Пейо най-сетне остана доволен, че се е погрижил за мъртвите, Харват понечи да го поведе обратно към къщата, за да отдъхне, но той отказа.
— Слънцето ще изгрее скоро. Трябва да вървиш.
— А ти? — попита Харват. — Трябва да те прегледа лекар.
Падре Пейо поклати глава.
— Свещеник с куршум в рамото ще създаде толкова слухове, че ще ме разнасят цял век. Не бива да ме свързват със случилото се тук. Отец Лукас ще се погрижи за раните ми.
— Имаш ли представа колко лесно се възпаляват огнестрелните рани? — Още преди думите да излязат от устата му, Харват съжали, че ги е изрекъл. Пейо знаеше, разбира се. Доста куршуми беше видял, преди да стане свещеник. — Трябва да вземаш антибиотици.
— Имаме в манастира. Не бой се.
Пейо беше силен мъж.
— Не ми каза защо се върна.
— Получих съобщение от Никълъс.
Харват спря и се обърна към свещеника:
— Кога? Как?
— Използваме уебсайта на сиропиталището в Беларус, където се запознахме с него. Никълъс прикрива съобщенията ни.
Харват смяташе връзката по Скайп със Стареца за безопасна, но след случилото се нищо не беше сигурно.
— Сигурен ли си, че наистина се свързваш с Никълъс?
— Автентичността се проверява — отговори Пейо — чрез нещо като тайник. Оставям знак на друг сайт. Предполагам, че Никълъс го използва не само когато контактува с мен. Като сигнална система е. Оставям знак, че в уебсайта на сиропиталището го очаква съобщение. Той отваря сайта, но не може да прочете съобщението ми и да му отговори, без да използва знака ми като парола.
— Колко други знаят за съобщителната ви система?
Пейо го изгледа, за да провери дали не се шегува.
— Познаваш ли човек, който се подсигурява по-съвестно от Никълъс?
Свещеникът имаше право. Макар да нямаше стопроцентово сигурна система, Никълъс разработваше едни от най-непроницаемите, често криейки ги на очевидни места като сайта на сиропиталището.
— Какво ти каза?
Пейо изкриви лице и си пое дълбоко дъх.
— Трябва да те заведа в болницата, отче. Няма да издържиш ездата до манастира.
Свещеникът се насили да се усмихне.
— Ще издържа.
— Три часа върху седлото?
— Всяка минута ще ми е необходима да се помиря с Бог и с това, което сторих.
— Спаси ми живота. Благодаря.
Свещеникът вдигна ръка.
— Времето ни притиска. Чуй какво ми каза Никълъс.
Харват кимна.
— Когато продавачът на тютюн ми предаде съобщението ти, разбрах, че нещо не е наред. Както ти казах, опитах да се свържа с Никълъс. Исках да разбера защо идваш. Преди няколко часа той най-после ми отговори. Разкрил нещо. Трябвало да се върнеш възможно най-бързо.
— Споменава ли какво е?
— Не. Не обсъждаме подробности. Никълъс вярва, че системата му е сигурна, но е предпазлив. Маскираме съобщенията като делова кореспонденция, свързана със сиропиталището. Помолил ме е обаче да ти предам нещо.
— Какво?
— „Не обещавай и не давай нищо“. Разбираш ли го?
— Естествено.
Съобщението намекваше за две софтуерни програми, използвани от разузнавателните агенции по света — „ПРОМИС“ и „ТИП“.
ПРОМИС работеше денонощно и търсеше връзки между хора, места и организации. Изключително умело проникваше в частни бази с данни на банки, компании за кредитни карти, интернет доставчици, телефонни компании и прочее. С помощта на сложни алгоритми създаваше мрежи от връзки, очертавайки всеки ход на обектите, които разпознаваше и наблюдаваше.