Понеже черпеше информация от сферата на комуналните услуги, ако обектът на разследването започнеше да използва повече вода или електричество, системата отчиташе, че в дома на заподозрения има други хора. После проверяваше телефонните му обаждания и имейла му и търсеше негови познати, чието потребление е намаляло. Проучваше извлеченията от кредитните карти на хората с намалено потребление и разбираше дали са купували билети за самолет или за влак и къде. Откриваше от кои антени са провеждали разговорите си, както и къде са плащали пътни такси и бензин. И всичко това — за да открие кой е в дома на обекта и допринася за увеличеното потребление на ток и вода.
Системата работеше неуморно и неспирно и си бе спечелила прозвището „Терминатора“. Името бе подходящо, но истинският терминатор се наричаше ТИП, акроним на „Тотална информационна парадигма“.
ТИП беше наследник на ПРОМИС с изкуствен интелект, преобразил света на разузнавателните агенции. Все едно да се прехвърлиш от приус на ламборгини. ТИП мислеше като човек, а някои твърдяха, че умее да предвижда човешкото поведение.
Не беше необходимо Никълъс да му напомня да стои далеч от радарите. Все пак именно той го бе запознал с всички тънкости на програмите ПРОМИС и ТИП. Освен че спазваше професионалния протокол, Харват бе решил да се свърже с Пейо и заради въпросните системи. Свещеникът на практика живееше извън мрежите, които програмите за събиране на данни използваха.
Щом Никълъс го предупреждаваше да отбягва „сензорите“ им, програмите очевидно го търсеха активно.
— Споменава ли нещо друго? — попита Харват.
— Да. Да направя всичко възможно да ти помогна да се върнеш. За жалост вече не разполагам с толкова доверени хора. Да ти извадя паспорт под друго име ще ми отнеме време.
— Имам паспорт, не се безпокой.
Пейо кимна.
— Трябваше да се досетя.
— Но ще ми е необходим самолетен билет. Имам само пари в брой, а това веднага разлайва кучетата.
— Познавам един човек в „Иберия Еърлайнс“. Служителите често резервират билети за приятели през вътрешната си система. Служителят плаща с личната си кредитна карта, а приятелят му възстановява сумата.
Пейо очевидно беше прибягвал неведнъж до услугите на въпросния човек. Несъмнено „възстановяване на сумата“ означаваше цената на билета плюс премия за служителя, направил резервацията.
Понеже щеше да пътува с италиански паспорт, Харват реши да избере град в Америка с многобройна италианска общност.
— Колко често летят „Иберия Еърлайнс“ до Ню Йорк? — попита той.
— Мисля, че Никълъс има други планове — отвърна Пейо.
— Какви?
— Преди да се прибереш у дома, предлага да се отбиеш в сиропиталище, с което поддържа връзка.
— В Беларус?
— Не. В Мексико.
24
Мериленд
В националния исторически парк „Чесапийк“ и канал „Охайо“, имаше над 1800 исторически обекта. Много от тях бяха публично достояние, включително шест „речни квартири“, както ги наричаха, където хората преспиваха, за да почувстват атмосферата на някога оживения канал, виещ се успоредно на река Потомак. Къщите бяха оборудвани с всички съвременни удобства — кухни, спални и бани с душове. Бяха известни като „речни спирки“ 6, 10, 22, 25, 28 и 49. „Синята къща“, наречена така заради цвета на кепенците и входната врата, също беше исторически обект, оборудван с всичко необходимо, но никога не беше приютявала обикновени граждани. Неслучайно.
Синята къща беше собственост на ЦРУ и в нея бяха разпитвали някои от най-знаменитите бегълци от СССР по времето на Студената война. Изразът „зад синята врата“ беше станал синоним на разпити на най-високо равнище. Повечето агенти, които го използваха, нямаха представа къде се намира „синята врата“, камо ли че става дума за неугледна крайречна къща. Повечето предполагаха, че вратата съществува някъде в дълбините на щабквартирата, където допускат само директора и шепа привилегировани.
Рийд Карлтън видя сигнала — хранилка за птици върху парапета на верандата — и разбра, че вратата е отключена. Не почука, нямаше нужда.
На стол близо до малката камина седеше мъж, разтворил книга. Не вдигна поглед, когато Карлтън влезе. Изглеждаше умиротворен от четивото и пукота на огъня.