Името му беше Томас Банкс. Които го познаваха, го наричаха Том. Които го познаваха от войната, го наричаха Томи. Карлтън не беше служил с него, но беше служил под негово командване. В крайна сметка наследи поста му в ЦРУ и си спечели правото да го нарича Томи.
Подвизите на Томи — един от най-младите агенти в Офиса за специални операции — се бяха превърнали в легенда. Понеже не владеел никакви специални умения освен „индианския бой“, както самият той се изразяваше, Томи Банкс се съгласил да помогне за създаването на ЦРУ. Намерил своята ниша в Директората по планиране, който впоследствие прераснал в Национална тайна служба — клон на ЦРУ, вербуващ чуждестранни агенти и организиращ секретни операции в чужбина.
Десетилетия наред Банкс участвал активно в операциите, а после се оттеглил, „за да отглежда пилетата си“, както наричаше младите агенти, и да ги обучава да провеждат операции дори по-добре от него. Накрая оглавил Оперативния директорат.
Повечето си познания за шпионажа и за секретната дейност Рийд Карлтън бе почерпил от този забележителен мъж — скромна рокзвезда в света на американското разузнаване и политика. Обикновените граждани не знаеха кой е, но нямаше влиятелен човек във Вашингтон, който да не познава Томи Банкс.
— Чух те да се движиш по пътеката от цял километър — каза той, когато Карлтън затвори вратата. — Май ще трябва да те обучаваме наново.
Карлтън поклати глава.
— Прекалено съм стар за обучение, Томи.
— Не си стар, Прасковке. Просто те мързи.
Прасковке. Не беше чувал прякора отдавна. Не помнеше кой точно му го лепна, но беше свързан с начина, по който провеждаше разпити. Във всяко друго отношение Карлтън се държеше джентълменски, но когато разпитваше затворници, проявяваше абсолютна безпощадност. Ако на карта бяха заложени американски интереси, той бе способен на всичко, за да изтръгне необходимата информация. Превръщаше се в пълна антитеза на сладостта и затова колегите му и дори началниците му харесваха ироничния прякор.
— Когато говорим за мързел… — продължи Банкс. В говора му все още се долавяше лекият акцент на щата Тенеси, въпреки че бе прекарал огромна част от живота си в столицата. — Като говорим за мързел, нали не носиш мобилен телефон?
— Не съм забравил наученото чак дотам.
Банкс изръмжа одобрително.
— Проклетите технологии са опасни. Нали не използва навигационна система, за да стигнеш дотук?
Карлтън поклати глава.
— Дойдох със стария си джип. В него няма електронна навигация.
— Добре — отвърна Банкс. — Хората са станали толкова мързеливи, че предпочитат компаниите да регистрират всеки техен ход и да подслушват личните им разговори, вместо да се научат да се ориентират по карта.
Карлтън окачи палтото си на закачалката до вратата.
— Невинаги е безполезно. Веднъж помогнаха на асистентката ми да си отключи колата, когато си беше забравила ключовете вътре.
— За тази цел Бог ни е дал камъни — посочи Банкс. — Не се обиждай, но ако си се видиотил дотолкова, че да си заключиш ключовете в колата, трябва да поразмислиш хубавичко над коефициента си на интелигентност, докато чакаш човека с шперцовете.
Томи Банкс не прощаваше. Не понасяше глупави и мързеливи хора. И двамата с Карлтън бяха отрасли в епоха, когато от хората се очакваше да се справят сами. Не седяха и не чакаха другите да им проправят път.
— Благодаря, че дойде да се срещнем, Томи.
— Предложението беше неустоимо — отвърна по-възрастният мъж, затвори книгата и махна на госта си да седне.
Карлтън се настани срещу него пред камината.
— Не е добре, че се свързах толкова лесно с теб. Ти си човек на навика. Това е опасно.
Банкс кимна.
— Обичам да се разхождам сутрин.
Живееше сам в малка къща в Джорджтаун и сутрин минаваше край много от тайниците, служили му по времето на Студената война — същите, с помощта на които старият шпионин бе обучавал Карлтън и младите си колеги от ЦРУ преди години.
— Късметлия съм, че знам маршрута ти.
— Тебеширеният знак ми навя много спомени — рече отнесено по-възрастният мъж. — Отначало реших, че е случайност или някой използва маршрута ми за обучение, но после проверих тайника и открих съобщението ти. Предположих, че или се шегуваш с мен, или е нещо сериозно.
— Не се шегувам, Томи. Сериозно е. Ти си единственият, към когото мога да се обърна.