— Знам, но мисля, че има начин да го използваме в своя изгода.
25
Анаполис
Мериленд
Петък
Шрьодер провери два пъти информацията на екрана. Прегледа я трети път и чак тогава набра домашния номер на шефа си.
— Какво? — тросна се Крейг Мидълтън след четвъртото позвъняване, изтръгнало го от дълбокия сън.
— Кърт е.
— Колко е часът?
— Четири и половина.
— Сутринта?
— Да, сър.
— Защо не работиш през деня като нормалните хора?
— Работя денонощно. Каза ми да не спирам, докато не открия нещо — отговори Шрьодер.
— Проследи ли данните, които Каролайн Ромеро е откраднала?
— Още не.
— Е, дано да не си ме събудил напразно. Какво има?
— Мисля, че открих нещо.
— Мислиш, че си открил нещо? Аз мисля да се кача в колата, да дойда в офиса и да те изхвърля през прозореца. Какво ще кажеш? Говори по същество, идиот! Защо ми се обади?
— Заради едно търсене в „Гугъл“.
Мидълтън зачака асистентът му да уточни и накрая предупреди:
— Тръгвам за ключовете от колата, Кърт.
— Някой е търсил кавказка овчарка.
— Какво, по дяволите, е кавказка овчарка?
— Порода кучета — отговори Шрьодер. — Много едри кучета. Каквито има Трола.
— И какво от това? Сигурно хиляди по света проучват тази порода кучета.
— Може би. Но колко търсят след това джудже?
Мидълтън се разсъни напълно и тонът му се промени:
— Къде?
— Тексас. Търсенето е отпреди два дни.
— Къде в Тексас?
— Южен Тексас. Най-близката точка в картата е населено място, наречено Агва Нуева.
— Мамка му! — изруга Мидълтън. — На колко километра е от Макалън?
Шрьодер увеличи квадранта и пресметна.
— На около осемдесет. Защо?
— Там е полусестрата.
— На Каролайн?
— Не, на Майкъл Джексън, глупако. На Каролайн, разбира се.
Шрьодер позеленя от яд.
— Ако знаех повече, вероятно щях по-лесно да открия какви данни е откраднала Каролайн и къде ги е скрила.
— Знаеш всичко необходимо.
— Тоест, кажи-речи нищо. Знам само, че преследваме група предатели и търсим незнайно количество информация, евентуално открадната от Каролайн.
Мидълтън се разгневи и тонът му се промени:
— Не обичаш да си в неведение, а, Кърт?
— Не обичам. Пречи ми да работя.
— Е, добре дошъл в отбора. Няма значение какво харесваме и какво не. Става дума за националната сигурност. Достатъчно е да знаеш, че разследваме най-мащабната терористична атака, планирана от вътрешни лица срещу САЩ. Зад нея стои „Карлтън Груп“. Каролайн Ромеро искаше да предаде на предателите информация от жизнена необходимост за нападението.
— И случайно я прегази кола на излизане от търговския център в Пентагона.
— Видя видеозаписа — отвърна Мидълтън. — Сама се втурна на улицата. Никой не я е блъскал. Беше извършила предателство, знаеше, че сме я разкрили, и вместо да отговаря за постъпката си, предпочете да се самоубие. Има ли по-категорично самопризнание?
— Неведоми са пътищата господни.
— Господ няма нищо общо с това. Ако Бог изобщо се занимава с нас, ще ни помогне да разберем какво е откраднала Каролайн, за да защитим страната си. Съсредоточи се върху задачата, за да успеем да спасим сънародниците си.
— Какво искаш да направя? — поомекна Шрьодер.
— Искам адрес и подробен доклад за всички, свързани с мястото, откъдето са провели търсенето в „Гугъл“.
— Добре. А после?
— После се наспи. Заслужи си почивката — каза Мидълтън.
— Не съм изморен. Какво друго да направя?
— Направил си достатъчно, Кърт. Когато приключиш, се прибирай у дома.
Нещо в тона, с който шефът му произнесе „направил си достатъчно“, го смути.
— Ще въведа всичко в отделен файл. Ще ти го изпратя до час.
— Добро момче — каза Мидълтън и прекъсна връзката.
Включи криптирана карта на Националната агенция за сигурност в настолния си телефон и набра номер.
След няколко секунди чу гласа на Чък Бремър:
— Никога ли не спиш?
— Мисля, че спипахме дребосъка.