Мидълтън се изправи с усмивка, погледна Бремър и го предупреди:
— Гледай хората ти да не оплетат конците в Испания.
— Не се безпокой — отвърна полковникът и отключи вратата на съвещателната зала. — Ще го обезвредят по един или по друг начин.
26
Монтерей
Мексико
Събота
Приятелят на падре Пейо резервира самолетен билет, използвайки името в италианския паспорт на Харват.
Харват се върна в Билбао и изостави колата близо до железопътната гара. С обществения транспорт стигна до летището, където го очакваше билетът му за първия етап от пътуването. Отлетя от Билбао за Мадрид, където го посрещна приятелят на Пейо — възрастен мъж на име Гомес. Той отведе Харват в салона за ВИП пътници, регистрира го и го настани в тих ъгъл, където да си довършат работата.
Подаде му формуляри и два пакета с печата на „Фед-Екс“ и отиде да вземе кафе. Когато се върна, Харват беше приготвил пликовете.
Първият плик съдържаше таксата на Гомес. Харват беше прибрал парите вътре и бе написал мним адрес в Барселона. Във втория бяха истинският му паспорт, паспортът на Райли Търнър и няколко лични вещи от раницата й. Харват го надписа с един от псевдонимите си и го адресира до риболовен курорт в Аляска, стопанисван от негов приятел. Мъжът беше получавал пратки за Харват и преди. Когато видеше името върху плика, щеше да го скрие, докато Харват се свърже с него.
Гомес прие двете пратки и му подаде малък куфар с колелца, който съдържаше дрехи с размера на Харват и комплект тоалетни принадлежности. Да лети от Билбао до Мадрид с малка раница беше нормално, но да пътува чак до Мексико без багаж изглеждаше съмнително и щеше да му навлече допълнителни проверки. Гомес се бе съгласил да го снабди с куфара — вероятно придобивка от склада за изгубен багаж на авиолинията — и да изпрати пощенската му пратка срещу допълнителна такса.
Пейо беше уверен в благонадеждността на Гомес, което беше добре, защото само той можеше да снабди Харват с необходимото.
Когато си уредиха сметките, испанецът пожела на Харват приятно пътуване и напусна салона за ВИП пътници. Харват си допи кафето и занесе куфара в една от душ-кабините, където го разопакова и го претърси щателно. Не искаше да се качи в международен самолет и после да го подложат на митническа проверка не къде да е, а в Мексико, с чанта, в която не знае какво има.
Не откри нищо, което да му създаде неприятности, и се изкъпа. Когато извикаха пътниците за полета до Мексико, той излезе от салона, пъхнал испански ежедневник под мишница, и се смеси с група бизнесмени. Качи се в самолета и докато си прибираше чантата в багажното отделение, огледа пътниците. Остана доволен, че никой не изглежда заинтригуван от присъствието му. Осведоми стюардесите, че не иска да го будят, когато сервират храната, извади слушалките от жабката на седалката и си ги надяна.
Нямаше представа какво го очаква в Мексико, но знаеше, че трябва да си почине. Лесно на думи, трудно — на дело. Когато самолетът потегли по пистата, същите въпроси, измъчвали го в Париж и още по-упорито в Испания, го заглождиха отново. Отново и отново се питаше кой го е обвинил в предателство и защо.
Не искаше да повярва, че са го предали, но се чудеше каква е ролята на Стареца. Дали му беше поставил капан? Изглеждаше му невероятно. Стига да пожелаеше, Карлтън можеше да го отстрани по десетки други начини. Но той му беше като баща. Мисълта, че би поискал да го елиминира, звучеше абсурдно. Независимо в какво го обвиняваха, Стареца не би заповядал да го убият, без да събере доказателства. Той познаваше добре Харват. Свързваше ги предистория, бяха близки.
Колкото повече размишляваше, толкова повече се разгневяваше. Не намираше смисъл. Не проумяваше нищо, а опиташе ли се да сглоби парченцата от мозайката, се ядосваше и объркваше.
Знаеше, че алкохолът обикновено не е подходящ лек, но понякога вършеше работа. Престори се, че се страхува да лети, и придума стюардесата да му донесе няколко миниатюрни бутилчици и чаша с лед. Течната топлина се разнесе по тялото му и проникна в мислите му, обвивайки ги в смътна мъгла, която най-сетне му помогна да се унесе в дрямка.
Не спеше спокойно, но все пак не бодърстваше. Няколко пъти се буди, схванат дори в удобната седалка в салона за първа класа, но успяваше да заспи отново.