Рийд Карлтън кимна бавно.
— Сега знаем кой те преследва. Остава ни да разберем как и защо — каза Банкс. — Успеем ли да спрем процеса, ще ти спасим живота.
— Но няма да върнем живота на агентите ми — отвърна Карлтън.
Непрекъснато проверяваше мрежата за съобщения в сайтовете за запознанства, които използваха при спешни случаи, но съобщения нямаше. Знаеше, че всички са мъртви.
— Да, няма да върнем хората ти. Но разнищим ли случая, ще ти позволя да отприщиш целия си гняв. Тогава ще се погрижиш всеки замесен да си плати. Все едно кой е и къде е, дори да е в Овалния кабинет.
30
Тексас
Харват подремна на канапето в служебната стая. В седем сутринта сестра Марта, този път облечена като монахиня от главата до петите, почука и го покани в трапезарията за закуска.
— Нали каза, че тук не спазвате стриктно формалностите? — попита я той.
— Да. Обикновено нося пола и сако. Снощи ме видя в неофициално облекло. Все пак съм човешко същество, особено след като децата си легнат и трябва да свърша това-онова.
— Но сега не е така?
— Ще те откарам до летището, а после ще пътувам по работа извън града. Картелите дебнат навсякъде. Пълни са с лоши мъже, но някои са вярващи. Да личи от пръв поглед, че си монахиня, има предимства, особено по пътищата.
Сестра Марта наистина беше умна жена. Трапезарията, която очевидно служеше и като класна стая, беше боядисана в ярки цветове. По стените бяха окачени плакати с буквите от азбуката и съответните картинки — „а“ за „агънце“, „б“ за бизон, „в“ за „вълк“.
— Късметлия си — каза сестра Марта и подаде един поднос на Харват. — Днес ще закусваме яйца.
Той взе подноса и застана зад нея да си чака реда. Детски гласове изпълваха стаята. Повечето деца бяха усмихнати. От време на време по-малките се счепкваха. Харват очакваше сестра Марта да ги скастри строго, но не се налагаше, защото винаги някое по-голямо дете се намесваше и търпеливо ги успокояваше.
— Открих — каза монахинята, — че всички деца, независимо в какво положение са, търсят обич, близост и съпричастност. И разбират, че правилата са израз на нашата обич.
Закуската се състоеше от малки порции ориз, боб и бъркани яйца. Предложиха им и кафе и Харват охотно прие.
Със сестра Марта седнаха до шумна маса с деца на възраст от пет до единайсет години. Няколко бяха братя и сестри и монахинята му обясни, че разделят децата само в краен случай. Когато всички се настаниха, произнесоха молитвата и започнаха да закусват. Харват забеляза как едно момченце следи дали по-малката му сестра има достатъчно храна и дори й отсипва от чинията си.
Децата бяха очаровани, че им гостува американец, и учениците на сестра Марта упражниха английския си. Невинните им грешки и опитите на Харват да им отговаря на испански предизвикваха шумния смях на сътрапезниците.
— Пожъна голям успех — каза сестра Марта, когато се качиха в престарелия й фолксваген, за да потеглят към летището. — Сигурна съм, че до края на седмицата ще говорят само за теб.
Харват се усмихна при мисълта за децата. Отдавна не беше се забавлявал така.
— Имаш ли деца? — попита го тя.
— Не.
— Умееш да общуваш с деца. Трябва да се замислиш.
Мислеше. Поне навремето се бе замислял.
— Женен ли си?
— Не съм.
— Защо?
Харват я погледна. Напомняше му Пейо. И той го заразпитва за личния му живот веднага щом се запознаха. Харват не обичаше да говори за себе си. Чувстваше се неловко. Повдигнеше ли се темата, или си правеше оглушки, или се опитваше да я смени, или го обръщаше на шега. При Пейо обаче това не минаваше и Харват се усъмни, че ще ударят на камък и при сестра Марта.
— Не ме бива много в сближаването, сестро.
— Не ми се вярва. Ти си добър мъж. Красив си, обичаш децата. Какъв е проблемът? — След кратко мълчание тя попита: — Не харесваш ли жени?
Той се засмя.
— Не, сестро, не е там проблемът. Харесвам жените.
— Какво има тогава?
— Ако не възразяваш, предпочитам да не говоря за това.
— Възразявам — отсече монахинята. — Ако се беше видял с тези деца, както аз те видях, ти също щеше да възразиш. Не успяваш да създадеш стабилна връзка? Това ли е проблемът?
Харват беше убеден, че някой във Ватикана провежда съревнование по сватосване на ергени. Нямаше нищо против, но му беше омръзнало да се налага да се оправдава.