— Проблемът не е в създаването на връзката.
— А в поддържането?
Харват кимна.
— Не всяка жена би се примирила с кариерата ми.
— Какво точно работиш?
— Да речем, че пътувам много.
— А жена ти не бива да те придружава?
Образът на Райли Търнър се появи пред очите му и той отвърна:
— За да ме придружава, трябва да е изключителна жена.
— Срещал ли си такава жена? — попита сестра Марта.
— Да.
— И какво се случи?
— Убиха я — отговори той и образът на Райли Търнър избледня.
— Много съжалявам.
— И аз.
— Поне е знаела, че държиш на нея.
— Всъщност, сестро, съмнявам се да е знаела.
Монахинята сви по по-оживена улица и пред тях се появи табелата за летището.
— Знаела е, повярвай ми.
— Защо си толкова сигурна?
— Трудно е да скрием чувствата си, когато сме щастливи с някого. Дори да се бе опитал, нямаше да успееш да прикриеш колко добре се чувстваш с децата.
Тя грешеше, но само защото нямаше представа кой седи до нея в колата. Харват бе обучен да прикрива всичко и да лъже, сякаш изрича най-съкровена истина. Поискаше ли, би съумял да убеди всекиго, дори сестра Марта, че децата са му напълно безразлични.
Това, разбира се, не беше вярно. Тя го бе видяла в рядък момент на откровение — нещо, което обикновено не допускаше с непознати.
— Аз съм не само монахиня — продължи сестра Марта, — но и жена. Жените забелязват много неща, които мъжете не виждат или предпочитат да не виждат.
Той се усмихна леко. Сестра Марта беше безпощадна.
— Какво виждаш у мен, сестро, което аз не забелязвам или не искам да забележа?
— Мисля, че си сложна личност, но това, за което наистина копнееш, не е сложно.
— И то е?
— Според мен ти искаш същото като децата, които Бог ни е поверил. Същото, което искаме всички. Да ни разбират. Да имаме семейство и човек, който да се грижи за нас.
— Освен това искам да спечеля от лотарията — отбеляза Харват.
— С чувство за хумор ли отбягваш проблемите? — попита сестра Марта.
Беше рефлекс. Дори не осъзна как думите се изплъзват от устата му.
— Смяташ, че шансовете са нищожни, но не си прав — продължи монахинята. — Необходима е само вяра. И най-хубавото е, че когато Бог най-после те срещне с подходящия човек, ще се почувстваш като спечелил от лотария.
На Харват не му се спореше с нея. Тя беше прекрасна, добронамерена жена.
— Знаеш ли какво, сестро? Ако обещаеш да се молиш за мен, аз ще продължа да търся. Споразумяхме ли се?
— И без друго ще се моля за теб — заяви тя точно когато стигнаха сектора за частни полети на летището.
Сестра Марта паркира фолксвагена и поведе Харват към терминала, където го представи, без да споменава името му. Пилотът явно не се впечатли и го попита само дали има паспорт. Харват потупа раницата и кимна. Беше оставил куфара в сиропиталището и бе казал на сестра Марта да го използва както намери за добре. Трябваше да изглежда като турист, пристигнал за еднодневна екскурзия в Тексас, а не като човек, канещ се да остане.
Докато пилотът проверяваше машината, а другите пътници — очевидно стари познайници — разговаряха, Харват благодари на сестра Марта и я предупреди да внимава. Поиска да си плати билета, но тя му каза да не се безпокои. Независимо кой бе поел разноските — тя или Никълъс — тези пари можеха да й послужат за сиропиталището. Опита се да я убеди, но тя го прекъсна:
— Отвори сърцето си — каза му с усмивка, сменяйки темата. — Когато Бог доведе отново някоя изключителна жена в живота ти, грабни я и не я пускай.
Харват се засмя. Опита се да сдържи смеха си, но не успя.
— Благодаря, сестро — каза той. — Вярата ти в способностите ми в тази област е малко необоснована, но въпреки това я оценявам.
— Вярата е моят занаят — отвърна тя и пилотът даде знак на пътниците да се качват. — Благословена съм с неограничени запаси.
Издигнаха се малко тромаво от пистата в Монтерей, но след като самолетът набра височина, полетът до Тексас мина гладко.
Месната се приземи на международното летище „Макалън Милър“ в Макалън и спря пред емиграционната служба. Пилотът разговаряше приятелски с персонала в тесния салон, докато проверяваха и подпечатваха паспортите на пътниците му. Щом подпечатаха и неговия паспорт, той ги поведе обратно към самолета, за да ги откара до главната сграда на летището.