Спря пред постройка със син покрив и надпис „Авиация «Макриъри»“ и жизнерадостните му клиенти слязоха. Харват вървеше в средата на тълпата. Изуми се колко много рехиос бяха русокоси и синеоки или зеленооки. Освен това компанията беше разнородна. Две жени водеха приятелките си от Германия, а трета — приятеля си от Испания, което го улесни при проверката в службата по емиграция. Италианският му паспорт не привлече никакво внимание.
Зад сградата чакаше цяла флотилия от лимузини. Шофьорите им държаха листове с имена: Мелендес, Касае, Кайеха, Ескивел и прочее, написани с черен маркер.
Харват обаче не търсеше име, а символ — три триъгълника, наподобяващи планински зъбери или челюсти на акула.
Когато няколко пътници се качиха в една от лимузините и тя потегли, Харват забеляза бял пикап „Форд Ф-150“. Върху бронята бяха нарисувани три триъгълника и надпис „Ранчо «Трите възвишения»“.
Тръгна към него, а очите му обхождаха паркинга, търсейки скрита опасност. Когато беше на петнайсетина крачки, вратата на шофьора се отвори и привлекателна жена с дълга руса коса, сини джинси и каубойски ботуши слезе от пикапа.
31
Маги Роуз се представи на Харват и двамата се здрависаха. Изглежда му беше връстничка или година-две по-млада и говореше с тексаски акцент.
— Ще пътуваме около час — обясни му тя. — Искате ли нещо, преди да потеглим?
— Къде точно отиваме? — попита той.
Маги носеше бродирана поло блуза с емблемата на ранчото.
— Стаята ви вече е готова и ви очаква.
Той я погледна подозрително и не се качи в пикапа.
— Не се обиждай, Маги, но кой те изпрати да ме вземеш?
Управителката на ранчото се усмихна.
— Дребен човек с две огромни кучета. — Знаеш ли как се казва?
— Не, сър.
— А каза ли ти моето име?
— Не, сър. Каза ми само кога кацате и че вие ще ме откриете.
— Само това?
— Каза ми също да ви пусна това — отговори тя, качи се в пикапа и включи стереоуредбата.
Харват веднага позна песента — „Гумено патенце“ на Бутси Колинс. Вече не се съмняваше, че Никълъс е изпратил Маги да го вземе.
Един от първите им разговори беше в Бразилия. Пиеха бира и Никълъс пусна музика, докато сготви обяда. Песента беше „Гумено патенце“. Харват имаше оригиналния албум „Ах! Името ми е Бутси, бейби!“ и на плоча, и на диск, фактът, че и двамата харесват американски фънк, беше първото от многото неща, които постепенно научи за дребния мъж.
Харват се настани на предната седалка в пикапа. Маги седна зад волана и затвори вратата.
— За теб ли са тези покупки? — попита Харват, сочейки хартиените пликове на задната седалка.
— Не, сър. За другия джентълмен в ранчото. Дойдох по-рано да напазарувам. Използва много продукти, които не се намират лесно. Прекалено са екзотични.
— Но все пак ги откри в Макалън?
— Някои, но през повечето време хората ме гледаха, все едно говоря на китайски.
Определено изпълняваше поръчение на Никълъс.
— Откога е отседнал в ранчото?
— Отскоро — отвърна Маги и подкара пикапа към шосето. — Дойде в началото на седмицата.
— Очарователен човек, нали?
Жената кимна.
— Да, сър. Изключително любезен.
— Наричай ме Скот, Маги.
— Добре, Скот.
— Разкажи ми нещо за ранчото.
Докато пътуваха, Маги го запозна накратко с историята на Южен Тексас и основните му ферми. Описа му подробно прословутото Кралско ранчо, заемащо 825 000 акра и части от шест тексаски области. После му разказа за „Трите възвишения“ — кой го е притежавал преди семейство Найт и какви стада развъждат там. Харват беше заинтригуван и с нетърпение очакваше да зърне екзотичните животни, които семейство Найт отглеждаше.
Докато разговаряха, Харват деликатно се осведоми за охраната на ранчото и обслужващия персонал. Освен най-обикновената алармена система и няколкото камери, не използвали други мерки, когато семейството не било в къщата.
Когато собствениците пристигнели, довеждали личната си охрана. Екипът дежурел денонощно пред портала, патрулирал из ранчото и следял охранителните камери. Харват настоя за повече подробности и разбра, че камерите на портала записват табелите на колите, а сензори за натиск алармират главната къща и портиерната, когато някой се движи по алеята. Трите хиляди акра, обитавани от екзотичните животни, били оградени с триметрова телена мрежа.