Когато наближиха „Трите възвишения“ Харват бе стопил ледовете с Маги и си беше създал по-ясна представа за ранчото, за мерките за сигурност и за персонала. В далечината забеляза мишелови да се реят над воденица.
— Някой сигурно е изгубил животно там.
Маги погледна накъде й сочи.
— Това е съседното ранчо, но те не отглеждат добитък. Коритото на воденицата обаче е пълно с вода и привлича много животни. Някой койот сигурно е убил сърна, дошла на водопой.
— Явно е голяма сърна, щом са се събрали толкова хищни птици.
Тя се усмихна, спря до табло с бутони и въведе кода.
— Както казват, всичко е по-голямо в Тексас.
Портите от ковано желязо с тривърхия герб на ранчото се плъзнаха настрани. Докато се движеха по алеята, Маги му показваше сградите. Бяха построени от тексаски варовик, докаран от каменоломните край Сан Антонио върху камиони с открити платформи. Остинският камък също очевидно беше на почит. Покривите бяха глинени. Дървените греди, колони и корнизи бяха от кипарисова дървесина, а ръчно резбованите врати, шкафовете и декоративните елементи бяха от тексаски мескит. Плочки от Салтило покриваха подовете, а външните алеи бяха покрити с оклахомски конусовидни камъни.
Освен главната къща имаше просторна къща за гости, къща за управителя на ранчото, шест по-малки сгради, в които живееха служителите, гараж, постройки за обработка и замразяване на месо, конюшня и развлекателен комплекс, включващ кухня, трапезария, бар и гимнастически салон. Пътьом Маги му посочи и каменното огнище, край което семейство Найт се събирали надвечер да изпият по чаша с гостите си.
Откакто се бяха качили в пикапа, Маги не му бе задала нито един личен въпрос. Не спомена нито дума и за Никълъс. Те бяха гости на семейство Найт — повече информация не й трябваше.
Тя паркира пикапа пред къщата за гости и се усмихна:
— Пристигнахме. Ще внеса покупките и…
— Не се безпокой — отвърна Харват и се пресегна назад за пликовете. — Аз ще ги взема.
— Ако ти потрябва нещо, позвъни ми. Номерът ми е записан на хладилника в къщата и е включен във функцията за бързо избиране на всички телефони.
— Ще ми трябват дрехи.
— В развлекателния комплекс има цял килер с резервни дрехи за гостите. Ако не откриеш нищо по твой вкус, ще ти препоръчам магазини, а ако ми дадеш списък, ще отида да ти купя каквото искаш. Само кажи.
— Благодаря — отвърна той и слезе от пикапа.
— Няма за какво — каза тя, но си спомни за диска на Никълъс и понечи да го извади от стереоуредбата. — Да не забравим „Гуменото пате“.
— Задръж го. Имам си го.
Маги се усмихна и върна диска в плейъра. Когато включи двигателя и тръгна на заден ход, Харват чу как песента започва отново.
Изкачи стъпалата на къщата за гости и посегна към вратата, но в същия момент тя се отвори и Никълъс го посрещна, следван по петите от Драко и Аргос.
— Дойде! Слава богу!
— Къде да ги оставя? — попита Харват, вдигайки пликовете с покупки.
— Вътре. Предстои ни дълъг разговор.
32
Никълъс представи Нина на Харват и му обясни накратко как се е сприятелил с Каролайн. После помоли Нина да ги остави известно време насаме. Трябваше да обсъдят доста неотложни и деликатни въпроси. Постара се обаче молбата му да не я засегне.
— Разбирам, Ник — отвърна тя и остави книгата, която четеше. — Ще изляза да се поразходя.
Стана от канапето, усмихна му се и го потупа леко по ръката.
— До скоро.
Харват беше изумен. За пръв път виждаше Никълъс да общува с жени. Щом входната врата се затвори, той се обърна и възкликна:
— Тя те нарича Ник?
— Сложно е…
— Да, виждам.
— Тя е невероятна жена. Прилича много на сестра си.
— И вие двамата… — подхвана Харват, но не довърши.
Дребният мъж не отговори. Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.
— Не знаех, че си падаш по готически красавици.
— Външността няма значение. Няма да повярваш колко хармонични са отношенията ни.
Прав беше — Харват не повярва. Единствената женска компания, която Никълъс познаваше, се заплащаше, но най-ненадейно, в окото на тайфуна, се бе впуснал в романс с привлекателна жена, два пъти по-млада от него. Контрастът със собствената му лична история беше поразителен!