— Райли е мъртва — каза Харват.
Смени рязко и вероятно нетактично темата, но, честно казано, случваха се далеч по-сериозни неща от връзката на Никълъс със сестрата на Каролайн Ромеро.
Доказвайки колко голямо сърце бие в дребното му тяло, Никълъс не се обиди.
— Съжалявам, Скот. Какво стана?
Начинът, по който Харват му бе разказвал за Райли преди, подсказваше, че отношенията между двамата не се изчерпват с колегиално уважение, и когато Харват описа случилото се в Париж, Никълъс осъзна, че приятелят му наистина е имал чувства към нея.
След Харват дойде ред на Никълъс. Преди да заговори, той отиде в кухнята, взе две бири и се върна в дневната. Подаде бутилката на Харват и започна да му разказва какво е открил. Обясни му, че Каролайн Ромеро е работила за „Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“, и понеже Харват не беше чувал за компанията, му описа с какво се занимава.
После му обясни как Каролайн изпратила на сестра си в Тексас пакет с картичка с аудиозапис и флашка, която той успял да отвори. Когато чу какво е научил от електронното устройство, Харват стана да донесе по още една бира. Върна се от кухнята и отбеляза:
— Спомена, че Каролайн определя дейността на АТС като „дигитален паноптикон“. Какво имаш предвид?
— Става дума за идея, развита в края на осемнайсети век от британския социолог Джеръми Бентам. Паноптиконът е съвършеният затвор. Сградата, която той описал, напомняла колело, а килиите били с изглед към оста. В центъра на колелото имало кръгла наблюдателница с полирани до блясък прозорци. Стражите наблюдавали затворниците през цялото време, но те не знаели кога точно ги следят.
— И според Каролайн Ромеро АТС правят същото, само че дигитално? — попита Харват.
— Да, но не следят затворници, а американски граждани. Каролайн е описала как АТС вербува съмишленици от американското правителство, за да създаде всеобхватен дигитален паноптикон. Оттук и терминът „тотално наблюдение“.
— Но това не обяснява защо ме обвиниха в предателство, унищожиха организацията ми и убиха Райли. Не намирам връзка.
— Прав си. Но ако проумеем разкритията на Каролайн, сигурно ще отговорим и на тези въпроси. Тя описва подробно едно проучване на института „Брукингс“, озаглавено „Всичко на запис: Дигиталните архиви като сътрудници на авторитарните правителства“. Идеята е, че съхраняването на данни и технологичните средства за наблюдение, подслушване и записване на всичко, което гражданите казват и правят, поевтиняват с всеки изминал ден и улесняват правителствата да записват цялата дигитална информация, произведена от гражданите им. Колкото по-лесен и по-евтин става процесът, толкова по-силен е подтикът да го използваш. Технологиите не само обслужват авторитарните режими, те ги поощряват. Правителствата просто са неспособни да откажат, когато им предлагат повече власт. А както знаем, информацията, тоест — знанието, е власт. Каролайн е приложила статия, която обобщава много точно проблема. Всеки имейл, всяка дейност в интернет, всички телефонни разговори, всички данни от навигационните системи, всички социални контакти в мрежата, всички операции с кредитни карти, всяка дигитална подробност от живота ни се съхранява в сейф, който не ни принадлежи. Когато пожелае, правителството може да отвори сейфа и без да те подлага на допълнително наблюдение, да научи всичко за теб. Така ще разполага с огромно предимство, ако сметне, че поведението ти е в разрез с държавните интереси. „Брукингс“ са изчислили, че да запишеш разговорите на всички граждани струва седемнайсет цента годишно, а Каролайн е показала, че АТС и Националната агенция за сигурност не само го правят, но и намалили цената до пет цента. Складират имейли, данни от навигационните системи, текстови съобщения и дейност в мрежата срещу още по-нищожна сума.
— Има ли лични данни, които не събират? — попита Харват.
Никълъс поклати глава и му разказа за уличните лампи в Мичиган, записващи аудио- и видеоматериал, и после го осведоми, че АТС е отговорна за бума на наблюдателни камери в Манхатън и Чикаго. Обясни му, че Каролайн е приложила презентация, според която до три години АТС ще осигури по една наблюдателна камера на петима граждани.
АТС препоръчвала нови японски камери, записващи всеки минувач и съхраняващи информацията в дигитален архив. С помощта на новаторски софтуер за лицево разпознаване, камерите се свързвали с базата си с данни и сканирали по 36 милиона лица на секунда, докато открият това, което търсят.