— Леле! — прекъсна го Харват. — Съпротива? Съпротива срещу какво?
— Още не съм разбрал — отговори Никълъс. — Не съм сигурен дали Каролайн е знаела всичко. Но съм убеден, че АТС намира настоящата форма на интернет за изключително опасна.
— Какво означава „настояща форма“?
— Изчетох доста статии, запазени от Каролайн, които разискват хипотезата за нещо като дигитален Пърл Харбър. Доколкото разбрах, АТС са се постарали доста да пропагандират идеята.
— Нещо като апокалиптична кибератака? — попита Харват.
— Именно. Не знам дали АТС са искали да сплашат клиентите, за да купуват повече хардуерни и софтуерни продукти. Свидетелствата сочат, че са разпространявали задкулисно, но изключително усърдно идеята за уязвимостта на Америка пред такава атака. За да подчертаят сериозността на заплахата, са ползвали услугите на бивши високопоставени държавни служители, набедени за експерти по темата.
— Ти не смяташ, че Америка е лесна жертва на такава атака?
— Да — отвърна Никълъс. — Директорът на ФБР, директорът на Националното разузнаване и дори ръководителят на Националната агенция за сигурност обаче са заявявали публично обратното. Интересното обаче е колко усилия полага АТС да сплаши обикновените граждани. Правителството вече е в джоба им. Американските граждани обаче не са убедени. Необходима е по-мащабна кампания и точно тук на сцената излизат високопоставените държавни служители. Карат ги да пишат книги за кибербезпомощността на Америка. Други участват в телевизионни предавания или ги интервюират за вестниците. Дори убедили известен телевизионен канал да излъчи двучасова военна игра, озаглавена „Предупредихме ви: Киберофанзива“.
— Помня я — каза Харват. — Участниците бяха бивши държавници. От Националното разузнаване, от ЦРУ, от Министерството на вътрешните работи, от Белия дом, дори военни и служители от кабинета на главния прокурор.
Никълъс кимна.
— Поставяха участниците в условия на мнима кибератака. Според Каролайн целта на програмата е била кристално ясна — да подготви американците.
— Да ги подготви за какво?
— Първо, за атаката и второ, за засилване на държавния контрол в името на сигурността, федерализацията на Националната гвардия, национализацията на електрическите и други компании в сферата на комуналните услуги са само част от мерките. Помислили са за всичко, дори за разширяване на президентските пълномощия, които според тях са не само „необходими“, но и „гарантирани“ от Конституцията.
— Твърдиш, че кампанията е чиста проба пропаганда?
— Изключително добре организирана пропагандна кампания, проведена по същото време, когато компютърен вирус зарази седемдесет и пет хиляди компютъра по света и десет американски агенции. Много подходящ момент, нали, да уловиш хората на въдицата?
Харват не вярваше в случайни съвпадения.
— Значи АТС подготвя почвата за истинска атака?
— Да. Според Каролайн тя ще е много по-мащабна от сценария, разигран по телевизията. Истинската атака няма да порази само Източното крайбрежие, а цялата нация.
— Защо? Каква полза ще извлекат?
— Помниш ли колко промени настъпиха след единайсети септември? Представяш ли си колко по-радикално ще се преобрази страната след един дигитален Пърл Харбър? АТС иска да въведе нова версия на интернет. Наричат я „Интернет 2.0“ и правителството ще я контролира.
— Правителството? — попита Харват. — Или АТС?
Никълъс се усмихна тъжно.
— Ако Вашингтон е Оз, АТС е човекът зад завесата.
Харват кимна и Никълъс продължи:
— За да използваш „Интернет 2.0“, се включваш със специален потребителски номер, издаден от правителството. Анонимността остава в миналото. Всичко се наблюдава — какво казваш, какво проверяваш. Под предлог, че работи в името на безопасността и националната сигурност, правителството ще има право да определя кой да използва мрежата и с каква цел. Ще разполага с всемогъщ лост да изключва мрежата по своя преценка, а старата версия на интернет вероятно ще бъде забравена завинаги. Свободната обмяна на идеи и информация ще бъде задушена.
След като обмисли чутото, Харват каза:
— Щом контролират интернет…
— Ще контролират всичко — довърши Никълъс.
— Защо обаче ламтят за толкова власт?