— Не знам. Навярно дори Каролайн не е знаела. Имам само предположения.
— Сподели ги.
— Атака от такъв мащаб — подмяна на целия формат на интернет — е нечувана. Но следващата стъпка сигурно е още по-забележителна.
— И американците непременно ще окажат съпротива?
Никълъс кимна.
— Каролайн е открила откъслечна информация, че хората в АТС предвиждат многобройни сценарии, включително истинска революция. Какво би подтикнало американците да се разбунтуват?
Отговорът беше ясен.
— Ако изгубят свободата си или суверенитета на държавата си.
— Каквото и да замислят, замяната на интернет с „Нет 2.0“ е последното парченце от мозайката.
— Защо сега? Защо са изчакали интернет да стане неотменима част от живота на хората? Защо не са се задействали преди десет или двайсет години?
— Не разбирам дори начина им на мислене. Записките на Каролайн сочат, че интернет се е развил по-бързо, отколкото са предполагали, и е заживял свой живот. Толкова светкавично се е разраснал, че не са успели да издигнат стена около него. Опитите да въведат такси върху потреблението и контролни механизми като правото на президента да го ограничи са красноречиви примери. Просто им е трябвало време да разработят и да усъвършенстват „Интернет 2.0“.
— И самото поощряване на онлайн системите е било част от подготовката на американските граждани за атаката, рекламната кампания така да се каже — вметна Харват. — „Предупредихме ви“.
— Точно така. Много коварна форма на Хегеловата диалектика — психологически инструмент за манипулиране на масите. В този случай създаваш проблем, изчакваш реакцията и после предлагаш разрешение.
Хората обаче не осъзнават, че онези, които предлагат разрешението, са същите, създали проблема. Не осъзнават и че каквото и да е разрешението, то винаги осигурява на авторите си повече власт.
— Имаме ли представа как ще се осъществи този дигитален Пърл Харбър?
Никълъс поклати глава.
— Не. Но за да се оправдае абсолютното преобразяване на интернет, сигурно е нещо грандиозно, нещо, което надминава всички предишни атаки срещу Америка.
— Когато ми изпрати съобщение по Пейо, ме предупреди да избягвам системите ПРОМИС и ТИП — каза Харват. — Мислиш ли, че съществува връзка между разкритията на Каролайн и нападението срещу мен и Райли в Париж и в Испания?
Този път Никълъс кимна.
— Ще ти покажа.
34
Мериленд
— Влез! — изкрещя Крейг Мидълтън, стоварвайки слушалката на кодирания телефон.
През последните три часа често разговаряше с Бремър. Операцията в Испания се бе оказала истинско фиаско.
Кърт Шрьодер влезе в кабинета и затвори вратата. Носеше папка.
Мидълтън го погледна.
— Какво, по дяволите, искаш?
— Става дума за Рийд Карлтън.
— Доклада на патоанатома?
Шрьодер кимна. Извади доклада от папката, приближи се до бюрото на шефа си и му го подаде.
Мидълтън го грабна и прелисти на последната страница.
— Мамка му! Какво означава „неокончателно становище“?
— Телата са силно обгорели.
— Нима?!
Шрьодер се направи, че не забелязва сарказма.
— Овъглени са. Ориентирали са се по зъбната картина. Единственият проблем е, че Карлтън е работил в ЦРУ и стоматологичното му досие е класифицирано.
— Глупости. Нищо не е класифицирано за нас. Ние движим конците, по дяволите. Намери досието.
— Намерих го, но е старо и е на хартия. Наложи се да подам молба за копие от архива на Управлението.
— Защо тогава ми губиш времето? — ядоса се шефът. — Има ли нещо гнило?
— Тялото на Карлтън не е открито.
Гневът обзе възрастния мъж и лицето му почервеня като бързо покачваща се скала на термометър. Шрьодер усети, че шефът му ще избухне, и се опита да предотврати изблика:
— Вече съм взел мерки. Ако Карлтън използва телефона или кредитната си карта, или се свърже с някого от познатите си, ще разберем.
— Ще разберем? — изрева Мидълтън. — Мамка му! Той няма да направи нищо с истинското си име.
— Поставил съм под наблюдение и всичките му известни фалшиви самоличности.
— Които сигурно са сто и още толкова неизвестни.
Шрьодер реши, че шефът му преувеличава, но не беше сигурен.