— Толкова много?
— Преувеличавам, идиот такъв! Няма значение колко псевдонима използва. Карлтън има дългогодишен оперативен опит. Ако някой като него не иска да го намерят, е почти невъзможно да го открият.
Шрьодер настръхна, че го наричат идиот, но се овладя.
— Нали казваш, че притежаваме всички сламки в копата сено.
— На умник ли се правиш?
— Не, сър.
— Няма значение дали притежаваме всички копи сено, ако не успеем да намерим иглата навреме — заяви Мидълтън. — Каквото и да планират, няма да го отлагат дълго.
— Тогава да потърсим помощ — предложи Шрьодер, който все още нямаше представа за какви предстоящи събития намеква шефът му.
Мидълтън го погледна втренчено.
— Какво искаш да кажеш?
— Да включим местната полиция в издирването на Карлтън. Ще го обявим за заподозрян в палеж и убийство.
Мидълтън хареса идеята.
— Звучи добре. Не е зле повече хора да претърсват копата. Гледай обаче да не го свържат с нас.
— Не бой се. Ще издам заповедта за издирване от името на ФБР.
— Добре. Какво друго ми носиш?
Шрьодер извади няколко снимки от папката и му ги подаде.
— Това пък какво е? — попита Мидълтън.
— Снимки от наблюдателни камери.
— Виждам. Искам да знам защо ги виждам?
— Заснети са тази сутрин на летището в Макалън. Жената в пикапа пред терминала е Маргарет Роуз. Ръководи ранчото „Трите възвишения“ край Агва Нуева. Тя е търсила в „Гугъл“ „кавказки овчарки“ и „джудже“ — обясни Шрьодер.
Мидълтън веднага се заинтригува:
— А кого посреща? Камерите не са заснели много ясно лицето му.
— И аз го забелязах. Пристигнал е с частен чартър от Монтерей, Мексико, но е минал през митницата и емиграционните служби с италиански паспорт.
Мидълтън се взря по-отблизо в снимките.
— Знаем ли къде е бил преди Монтерей?
— Да — отвърна Шрьодер. — Проверих го в мексиканските бази с данни. Пристигнал е в Мексико снощи.
— Откъде?
— Билбао. Летял е от Мадрид до Мексико сити.
— Близо ли е Билбао до последното местопребиваване на Харват?
— С оглед на летищата, много близо.
Мидълтън се оживи:
— Искам да свалиш всички видеозаписи от всички летища, през които е минал. Искам да проследя всяка негова стъпка. Искам да знам с кого е разговарял.
— Вече работя по въпроса — каза Шрьодер и тръгна към вратата.
Мидълтън се загледа в последната снимка, на която Харват се качваше в пикапа с емблема „Трите възвишения“, и се усмихна:
— Спипах те!
После вдигна телефонната слушалка.
35
Тексас
Беше късно. Седяха до бюрото в стаята на Никълъс пред недокоснатите си чинии с храна, а Нина спеше в спалнята в дъното на коридора. Бяха заобиколени от компютърно оборудване. Харват следеше три свързани монитора, докато Никълъс го запознаваше с информацията на Каролайн. Никълъс говореше, а дребната му ръка управляваше безжичната мишка, отваряйки файл след файл със статии и записки.
— Това е едно от най-любопитните неща, които открих — каза той и отвори файл, озаглавен „Хайка“ — Знаеш ли какво е „Главно ядро“?
— Само съм чувал — отвърна Харват. — Какво е?
— От осемдесетте години се носят слухове, че правителството на САЩ активно трупа архив за американски граждани, които смята за потенциална заплаха за националната сигурност. Някои твърдят, че списъкът съдържа над осем милиона имена. Предполага се, че архивът е част от строго секретен държавен план. Целта е „Главно ядро“ да послужи на правителството, ако държавата се изправи пред сериозна заплаха. В такъв случай правителството ще има готов списък с хора, които да постави под наблюдение, да подложи на разпити или да хвърли в затвора. Към всяко име е приложено подробно досие и базата с данни може да идентифицира и да локализира предполагаемите врагове на държавата почти незабавно.
— Значи става дума за списък с врагове на държавата?
— Точно така — отвърна Никълъс и посочи монитора. — Но освен „Главно ядро“ има нещо друго, нещо, което го предшества с десетилетия и не засяга извънредни положения. Нарича се „Черният списък“. Той не съдържа само граждани, които държавата следи, разпитва и хвърля зад решетките. „Черният списък“ е списък с хора, обречени на смърт, и влезе ли името ти в него, не излиза, докато не умреш.