— Разбрах какво е имал предвид агентът в Испания, когато спомена, че съм в списъка.
— Според информацията, която Каролайн е събрала, предателството е една от причините да те поставят в списъка.
— Без съдебен процес? Извън закона? Звучи безумно! — каза Харват. — Американското правителство не обвинява гражданите си в предателство и тероризъм ей така, камо ли да ги избива.
— Тези файлове твърдят друго.
— Тогава файловете грешат. Изисква се съдебно разрешение за преследване дори на американци, напуснали страната, за да работят за „Ал Кайда“ срещу Съединените щати.
— Вярно е — отвърна Никълъс, — но това е нещо различно. Ти самият си участвал в операции за елиминиране на врагове на САЩ. Всички ли бяха одобрени от висшите инстанции?
— Не коментирам.
— Виждаш ли! Знаеш как работи разузнаването. Прилича на шкаф с много чекмеджета. Програмите с контролиран и със специален достъп съществуват не само за да опазват в тайна информацията, но и за да държат в неведение политиците и надзорниците на агенциите. Дори малцината „посветени“ във Вашингтон с предполагаем неограничен достъп не знаят всичко, особено за света на тайните служби.
Харват поклати глава.
— Повечето операции, в които съм участвал, не са били срещу американски граждани. А операциите срещу американски граждани се провеждаха с изрично съдебно разпореждане.
— Обяснявам ти просто какво е открила Каролайн. Според нея „Черният списък“ наистина съществува.
— Кой го съставя? Кой взема окончателното решение за отстраняване на враговете?
— Според Каролайн са включени няколко отдела. Срещат се тайно и никой не знае кой участва в комисията.
— Хора от разузнаването ли са или от Министерството на правосъдието? Или от Белия дом?
— По-скоро са смесица.
— Имаш ли представа колко са? — попита Харват.
— Не. Каролайн не го уточнява.
— Когато решат, че някой е виновен, кой изпълнява присъдата?
— Ударен отряд — отвърна Никълъс. — Участват хора с военно обучение, подготвени за специални операции.
— Кой ги ръководи? Действащи военни ли са? Имаш ли представа къде се намира базата им?
Никълъс сви рамене.
— Не знам.
— Защо са ме взели на прицел?
— Доколкото разбирам, не става дума само за теб, а за „Карлтън Груп“.
— Много частни организации наемат бивши военни и разузнавателни кадри. Защо АТС са нарочили точно нас?
— Вашата е най-многобройна и най-опитна. Вие сте заплаха, защото действате извън системата и не могат да ви контролират.
— Нима контролират ЦРУ и ФБР?
— Те са част от системата и, да, контролират ги. В АТС разполагат с достатъчно влияние да насочват всичко във Вашингтон, в каквато посока пожелаят. Правят го тайно, зад кулисите, но го правят.
— Но ние сме незначителна група.
— Не сте. Вече не — възрази Никълъс. — Предотвратихте няколко международни терористични атаки, провеждате собствени тайни операции и навярно най-опасното — не отговаряте пред никого от правителството на САЩ. Знаят кои сте и какви неприятности сте способни да им създадете. „Карлтън Груп“ е единствената организация, спомената поименно във файла. Затова настоях да се върнеш възможно най-бързо и да действаш предпазливо. Не знаех нищо за Париж и Испания, преди да ми разкажеш.
— Учудвам се, че не са решили просто да ни погълнат.
— Опитали са се. На два пъти АТС е поискала да купи „Карлтън Груп“. И двата пъти Рийд Карлтън е отказал — обясни Никълъс и отвори документ, който Каролайн беше архивирала. — Компанията не останала доволна. Тук ще видиш как са описали организацията ти след това.
Харват се приведе към екрана и прочете на глас няколко заключения:
— „Излагат на опасност разузнавателната общност, не отговарят пред нито един орган на властта… сбирщина от ренегати с крайни националистически убеждения… значителен дипломатически риск и заплаха за националната сигурност… ако групата не бъде поставена под контрол, се налагат други мерки“. — При тези думи Харват спря да чете. — Тоест, тези мерки означават да ни унищожат?
— Не съм сигурен — отговори Никълъс. — Информацията на Каролайн оставя впечатление, че АТС и „Карлтън Груп“ са кръстосвали шпаги, но Карлтън не го е осъзнал. Твоята организация някак си е спънала част от начинанията на АТС.