— Например?
— Някаква операция. Каролайн се е опитвала да разбере, защото тя е била етап от цялостния план на АТС, но са я убили, преди да стигне до дъното на всичко.
— Знаеше ли Каролайн, че работиш за нас? — попита Харват.
— Не съм й казвал. Пазех го в тайна. Всъщност не съм споделял с никого. Каролайн дори не знаеше, че съм в страната. АТС обаче са знаели и името ми фигурира във файловете им, така че тя също е разбрала.
Харват изгледа изпитателно Никълъс.
— Възможно ли е да ти е поставила капан?
— Мина ми през ума, но не мисля.
— Защо е поръчала на Нина да донесе информацията на теб?
— Защото — отвърна той — с Каролайн бяхме приятели. Знаела е, че няма да злоупотребя с нея. Знаела е, че ще предупредя когото трябва и ще помогна да спрем АТС.
Отговорът звучеше правдоподобно. Нещо повече — основателно. Харват усети, че е засегнал Никълъс, и замълча. Разтърка си врата и погледна часовника.
— Почти полунощ е.
— Какво искаш да направим?
— Опита ли да се свържеш със Стареца?
— Не — отвърна Никълъс. — И след като разбрах колко бързо са те открили, се радвам, че не съм го направил.
— Значи не знаем със сигурност дали е жив или мъртъв.
— Да. Не знаем и колко още от организацията ти са убити. Но след като не си успял да се свържеш почти с никого, налага се да предположим най-лошото.
Никълъс беше прав, но Харват не искаше да мисли за това.
— Стареца използва форум за съобщения при спешни случаи. Ако намериш безопасен начин да вляза в мрежата, ще го проверя. Не знам дали файловете на Каролайн съдържат още бомби, но искам да си ги разделим и да ги прегледаме още веднъж.
— Ще сваря кафе — каза Никълъс и се смъкна от стола. Кимна към чинията на Харват и попита: — Да претопля ли яденето?
В същия момент лампите примигнаха и угаснаха. Поддържащите батерии на компютърното оборудване изжужаха и се включиха. Не се включи обаче генераторът, който Харват бе видял отвън, а това би трябвало да стане почти незабавно.
— Авария? — попита Никълъс.
Харват му даде знак да замълчи и изключи всички монитори. Кучетата спяха до тях, но усетиха, че нещо не е наред и се изправиха, ръмжейки. Никълъс им нареди да пазят тишина.
Понеже нямаше как да пренесе оръжието си през границата, Харват го бе оставил в Испания. Попита шепнешком Никълъс:
— Имаш ли оръжие?
Дребният мъж кимна.
— Донеси го. Бързо!
36
Никълъс тръгна бързо към сандък до леглото, но когато се наведе да вдигне капака, лампите светнаха.
— Сигурно е било токов удар.
— Може би — каза Харват. — Да видим какво носиш.
Никълъс отвори сандъка и извади две оръжия — малък пистолет и нещо, което приличаше на умалено копие на автомат M3 или шмайзер. И двете оръжия очевидно бяха приспособени специално за Никълъс.
Той извади два издължени пълнителя от сандъка, затвори капака на сандъка и остави всичко върху леглото.
— Това е.
Харват огледа оръжията.
— Калибър?
— Пистолетът е 45-ти, а автоматът — 22-ри.
Двайсет и втори калибър според Харват беше детска играчка, нямаше достатъчно мощност. Разбираше, естествено, че колкото по-големи са патроните, толкова по-тежко е оръжието. За мъж с размерите на Никълъс бе подходящо само малокалибрено оръжие, особено ако иска да стреля, без да презарежда. С много сръчност и много късмет 22-калибър би могъл да убие човек и същевременно да създаде много главоболия, ако се опитваш да държиш на прицел противника, за да избягаш.
— Имаш ли резервни патрони за пистолета? — попита Харват.
Никълъс бръкна отново в сандъка и извади малка кутия с амуниции. Харват взе миниатюрното оръжие. Само двата му пръста се побираха върху дръжката, а спусъка трябваше да натиска с върха на показалеца. Щеше да е кошмар, ако се наложи да стреля. Пъхна няколко 45-калиброви патрона в джоба си, провери дали оръжието е заредено и каза:
— Стой тук. Събуди Нина и не се отделяй от нея и кучетата.
— Къде отиваш? — попита Никълъс.
— Ще огледам отвън.
— Мислиш, че някой е изключил тока нарочно?
— Вероятно няма проблем. Просто искам да се уверя.
Никълъс усети, че не му казват истината, но замълча.