— Ще се върна бързо — успокои го Харват. — Заключи вратите и не се приближавай до прозорците.
Дребният мъж кимна и Харват излезе от стаята. Зареди единия издължен пълнител в миниатюрния M3, пъхна резервния пълнител в колана си и тръгна по коридора да доведе Нина.
Харват се шмугна в мрака. Нощта беше хладна и гъсти облаци криеха звездите.
На къщата за гости нямаше външни лампи и очите му се приспособиха към тъмнината едва след няколко секунди. Той се ослуша, опитвайки се да долови нещо необичайно. Чу постоянното цвъртене на цикадите и лекото шумолене на тесните листа на редицата маслинови дръвчета наблизо. Нищо не го смути.
Тръгна към страничното крило на къщата за гости, където се намираше генераторът. Понеже беше в оградена частна собственост, не се изненада, че е отключено. Различи отпечатъци от ботуши в прахоляка край него. Не приличаха на каубойските ботуши, които носеха служителите в ранчото, а на туристически или на военни обувки. Големи при това.
Оглеждайки генератора, Харват се опита да си представи как би постъпил, ако иска да прекъсне тока на къщата за гости, за да я атакува. Преди същинската атака задължително би се опитал да спре тока за кратко, за да се увери, че всичко е готово. Дали преди малко се беше случило точно това? Бяха ли стъпките зловещ издайнически знак за нападение или принадлежаха на техник, отбил се наскоро да провери изправността на генератора?
Беше тъмно. Прииска му се да бе взел фенер.
Коленичи зад генератора и огледа жиците. Изглеждаха непокътнати на пръв поглед, но от опит знаеше, че първият поглед обикновено заблуждава. Най-добрият начин да прекъснеш тока и да обезвредиш генератор бе от дистанция, точно преди нападението. Беше преполовил огледа, когато усети, че някой приближава, движейки се предпазливо зад маслиновите дръвчета.
Застина и стисна по-здраво миниатюрния 45-калибров пистолет на Никълъс. Не знаеше дали са го забелязали, или генераторът го е прикрил. Подозренията му за прекъсването на тока обаче очевидно се потвърждаваха.
Пое дълбоко дъх, издиша и се придвижи надясно. Трябваше да запази хладнокръвие. Имаше само три изстрела, преди да се наложи да презареди, а не знаеше колко точно или ужасно неточно е оръжието в ръката му. Единственото му преимущество бе що-годе приличното укритие, а ако не бяха го забелязали — и елементът на изненадата.
Надеждите му обаче се изпариха, когато човекът спря точно зад редицата дръвчета и зачака. Какво? Да помръдна и да се издам? Харват бе готов да стои така цяла нощ, ако е необходимо.
Секундите отминаваха. Имаше усещането, че човекът в мрака знае точно къде се намира. Изщракване на ударник наруши тишината. Освободиха го много бавно, за да не се чуе, но Харват долови звука и разбра къде сред дърветата се крие стрелецът. В отговор той подготви своето оръжие и понечи да атакува, когато нещо се случи.
Иззад дърветата човекът изкрещя заповед на испански:
— Levantese! Станете! Suelte el arma! Хвърлете оръжието!
Харват не знаеше дали ще го види или не, но вдигна ръка над генератора и й помаха.
— Няма страшно, Маги. Аз съм. Скот. Свали оръжието.
Маги излезе иззад маслиновите дръвчета и прибра ударника на пушката „Роси“ с подвижна спускова скоба. Той се изправи и излезе от укритието си зад генератора.
— Какво правиш тук? — попита го тя.
— Преди няколко минути прекъсна токът. А ти защо си тук?
— Забелязах нещо на камерите и дойдох да проверя.
— Какво видя?
— Група нелегални емигранти прекосяваха ранчото. Ако семейство Найт бяха тук, охраната им щеше да ги спре и да ги разпита. Но нямаме стриктна процедура. Наредено ни е, когато ги няма, да ги пропускаме да минават. Вие обаче сте тук и аз отговарям за вас. Всъщност очевидно не е необходимо да се притеснявам — добави тя, поглеждайки оръжието в ръката на Харват.
— Кога за последно са проверявали дали генераторът е изправен? — попита той.
— Преди месец-два. Защо?
Харват й махна да се приближи и й показа отпечатъците от стъпки.
— Пресни са. Носи ли някой в ранчото такива обувки?
Тя ги огледа и отвърна:
— Не.
— И аз така си помислих — каза той и се озърна в мрака. — Искам да ми опишеш какво точно видя на камерите. Къде са хората сега?
— Група от четирима мъже, но когато ги забелязах, вече напускаха ранчото. Нямаше други, но реших все пак да проверя.