— Носеха ли нещо? Оръжия?
— Ако бях видяла оръжия, щях да се обадя на шерифа.
— Колко високи бяха? Как бях облечени?
— Ела и виж сам — прекъсна го Маги и посочи към главната къща. Усещаше, че е неспокоен, и макар да недоумяваше защо, безпокойството му я зарази. Погледна през рамо и подхвърли: — Изведнъж ми стана неприятно да стоя така тук…
37
— Ето ги! — посочи Маги, връщайки назад записа от охранителните камери.
Седяха в стаята на охраната на първия етаж, декориран в същия тексаско-мексикански стил като другите помещения.
— В моята къща има монитор, който излъчва записите в реално време — продължи тя, — но само тук мога да ги прегледам отново.
Харват пусна записа на забавен каданс.
— Често ли минават хора през ранчото?
— Нелегалните ли имаш предвид?
— Всякакви. Емигранти, бракониери…
— Повечето са нелегални емигранти от Мексико. Крият се и лагеруват през деня, а нощем се придвижват. Днес условията са идеални, защото е облачно и няма луна.
Нощта беше идеална и за други цели.
— Всяка нощ ли се случва?
Маги поклати глава.
— Един-два пъти месечно.
— Кога за последно са преминавали хора?
Тя сви рамене.
— Трябва да прегледаме всички записи. Никой не следи камерите, когато семейство Найт ги няма.
— Но ти ги следеше?
— Бях будна и нещо ми привлече погледа. Не бих го нарекла следене. Както казах, излязох само за да се уверя, че сте добре.
Харват спря един кадър. Мъжете ходеха приведени, но си личеше, че са високи.
— Доста едри ми изглеждат — каза. — Или греша?
Тя се взря в екрана.
— Не, прав си. Наистина са едри.
— По четирима ли се придвижват обикновено?
Маги поклати глава.
— Няма норма. Понякога са петима, дори десетина.
— А как са облечени? Като тези тук ли?
— Не намирам нередно в облеклото им.
— Въпреки че и четиримата носят бейзболни шапки?
— На пръв поглед изглеждат както трябва, но нещо липсва.
— Какво? — попита Харват.
— Емигрантите обикновено се придвижват с всичките си вещи. Но тези не носят нищо. Нито храна, нито вода, нито торби. Нищо…
Харват отбеляза мислено колко е наблюдателна и попита:
— Как да увелича кадъра?
Показа му и той увеличи възможно най-много картината.
— Как ти се струват? — попита я.
— Каквито и да са — отвърна Маги, след като разгледа зърнистото изображение, — определено не приличат на каубойски ботуши.
Беше права. Всъщност, въпреки неясния близък план, личеше, че следите край генератора са оставени именно от такива обувки.
Харват прегледа записите от цялата нощ, за да провери кога и къде мъжете са навлезли в ранчото, какво са правили и кога и къде са го напуснали. Само че дълги периоди се губеха. Мъжете бяха заснети само от няколко камери и лицата им не се виждаха. Или бяха извадили огромен късмет, или знаеха прекрасно какво правят и избягваха камерите.
Харват пусна отново записа.
— Спри тук — каза Маги.
Той се втренчи в застиналия кадър.
— Какво забеляза?
— Нещо с дрехите наистина не е наред.
— Как така?
— През този сезон нощем застудява много. Обикновено нелегалните носят по няколко ката, за да ги слагат и свалят. Днес е топло, но около кръстовете на мъжете няма завързани дрехи. Увеличи последния кадър, ако обичаш.
— Какво търсим?
— Ръкавите на ризите. Виждаш ли колко са къси? Да огледаме и четиримата! Панталоните и обувките им са по мярка, но всичко останало — не.
— Защото не са техни дрехи — предположи Харват.
— Откъде са ги взели?
Харват си спомни мишеловите, кръжащи над воденицата, и се запита дали наистина сърна е дошла на водопой.
— Мисля, че се досещам.
Преди да излязат от къщата, Харват накара Маги да му отвори помещението с оръжията. Приличаше на оръжейница от английски замък — дълги редици махагонови скринове, пълни със скъпи ловни пушки, и препарирани глави на екзотични животни по стените. В чекмеджетата на дългата стъклена маса в средата бяха заключени пистолетите.
Някои цеви бяха с нарези, което означаваше, че сигурно имат и заглушители. Маги потвърди предположението му, но обясни, че ги пазят в отделен сейф и само семейство Найт знаят кода за отключване. Заглушителят щеше да му е от полза, но се налагаше да се примири.