Харват избра пистолет „Хеклер и Кох Марк 23“, взе няколко резервни пълнителя и един нож „Бенчмейд“. Бе готов за по-малко от две минути.
Обмисли дали да не се обади на Никълъс от мобилния телефон на Маги, но приятелят му вече бе нащрек. Отказа се обаче, защото ако следяха телефона й, рискуваше да вдигне предварително тревога.
Не знаеше колко очи следят ранчото и предпочете да легне на пода в пикапа на Маги, докато тя излизаше през един от служебните портали.
След около два километра по шосето тя сви по неравен черен път и спря. Харват се изправи и седна на задната седалка.
— Колко остава? — попита.
— Около километър и половина.
Той кимна и Маги включи двигателя. Потеглиха към воденицата. Харват искаше да провери мястото, защото „нелегалните“ с неподходящи дрехи бяха събудили подозрението му.
Когато наближиха, той даде знак на Маги да спре.
— Какво има? — попита тя.
— Мисля, че отпред има автомобил.
— Къде? Не виждам нищо.
— Изгаси фаровете. Изключи двигателя.
Маги го послуша.
— Имаш ли фенер? — попита той.
Жената кимна, отвори жабката и му го подаде.
— Когато се върна, ще светна три пъти, за да ти сигнализирам. Две къси и едно дълго просветване. Видиш ли другиго, застреляй го.
Маги го изгледа, сякаш е полудял.
— Какво говориш?
— Довери ми се — отвърна той.
Изключи осветлението в купето, слезе от пикапа и изчезна в мрака.
Тръгна снишен към колата, която бе забелязал, прехвърляйки в ума си какво би предприел, ако му възложат задача да атакува ранчото „Трите възвишения“. Разузнаването щеше да е първата му грижа, но преди това щеше да му е необходимо място, където да скрие превозното си средство. По тези места бе невъзможно да изоставиш колата си край пътя, защото веднага щеше да привлече внимание. Нужно бе скривалище, достатъчно близо, за да се измине останалото разстояние пеша.
Да използваш съседното до мишената ранчо звучеше логично, особено ако местността в момента е безлюдна. Воденицата беше добър, лесно откриваем ориентир.
Водата обаче притесняваше Харват, защото привлича не само животни, а и хора.
Той приближи до тъмния додж, паркиран край пътя и отчасти прикрит зад висок храсталак. Вратите бяха заключени и вътре нямаше нищо. Харват опипа капака на двигателя — беше студен. Откога автомобилът стоеше тук, оставаше загадка. На двайсетина метра от него различи силуета на воденицата. Под него беше коритото с водата.
Харват се заслуша за звуци, издаващи човешко присъствие. Не чу нищо и се прокрадна напред. След десетина метра се натъкна на първото тяло — на млад латиноамериканец, прострелян в тила като на екзекуция. Беше мъртъв поне от един ден, вероятно по-дълго и плътта му бе разкъсана.
Край коритото с водата откри още пет тела — на мъже и жени. Всички бяха простреляни отблизо и захвърлени в плитък гроб. Гробарят обаче явно не се бе досетил колко бързо лешоядите ще изровят телата.
Прокарвайки за секунди лъча на фенера по труповете, Харват успя да разбере какво се е случило. Мнозина нелегални емигранти носеха карти с отбелязани „безопасни“ места за лагеруване. Съдейки по касапницата, за зла участ някой очевидно бе изпреварил емигрантите.
Четири от жертвите бяха съблечени до кръста. Около воденицата бяха разпилени скромните им притежания, повечето в найлонови пазарски пликове, както ги бе описала Маги.
Харват огледа земята и откри следи, съвършени копия на отпечатъците от обувки край генератора. Сметна, че е видял достатъчно.
Проби гумите на доджа с ножа и се върна при Маги, сигнализирайки й отдалеч с фенера.
— Какво откри? — попита го тя.
— Трябва да стигнем до ранчото възможно най-бързо — отвърна той.
Изражението му явно бе достатъчно красноречиво. Маги не зададе повече въпроси. Включи двигателя и настъпи газта, докато Харват я инструктираше.
Когато стигнаха главното шосе, тя пое към „Трите възвишения“. На осемстотин метра забави ход и Харват скочи от пикапа.
38
С помощта на клещите от колата на Маги Харват преряза теленото ограждение за животните и се вмъкна вътре. Беше сигурен, че никой не би предвидил атака от този ъгъл.