Выбрать главу

Никълъс се подготви, в случай че нападателят използва някакво средство за отвличане на вниманието. Беше чувал, че ефектът от зашеметяваща или заслепяваща граната намалява, ако си затвориш очите или си запушиш ушите, разтваряйки леко устни, за да компенсираш разликата в налягането. Това и направи.

Преброи до три и понеже нищо не се случи, отвори очи. Първо забеляза заглушителя, последван мигновено от част от цев и накрая от къс приклад. Скоро се появи цялото оръжие, както и собственикът му.

Нападателят се прокрадна предпазливо в стаята, насочвайки бързо дулото наляво и надясно.

„Още две стъпки — каза си Никълъс. — Още две стъпки.“

Нападателят пристъпи напред, но преди да продължи, нещо привлече вниманието.

„Не спирай. Още една крачка.“

Мъжът обаче се обърна и тръгна в друга посока — към банята. Никълъс трябваше да направи нещо.

Отмести капака на празния кашон, в който се криеше, и вдигна оръжието си. „Върни се насам“ — помоли се мълчаливо, но мъжът бе взел решение.

Още три крачки и Никълъс щеше да го изгуби от поглед. Изстрел от този ъгъл нямаше да е смъртоносен, но се налагаше да се примири. Застана неподвижно и се прицели.

Куршумите 22-калибър излетяха от миниатюрната пушка и улучиха нападателя по хълбока и задната част на левия крак. Той извика от болка и се извърна към Никълъс, който даде команда на руски на кучетата.

Те връхлетяха от банята. Аргос скочи във въздуха и се приземи върху гърба на мъжа, а Драко захапа ранения му крак. Повалиха го на земята и започнаха да го разкъсват.

Мъжът изпусна оръжието си. Никълъс изскочи от скривалището си и го забеляза да изважда нож. Опита се да се прицели, но кучетата закриваха тялото му. Не искаше да рани животните си.

Мъжът вдигна ръка да забие ножа, но Никълъс се втурна към него и парира острието с оръжието си. Чу се звънтене на метал и инерцията от сблъсъка запрати Никълъс на земята. Миниатюрната пушка излетя от ръцете му.

Аргос и Драко продължаваха да хапят мъжа, който пищеше от болка, но събра сили и замахна отново с ножа. Никълъс се оказа точно на пътя му. Пресегна се към оръжието си, за да блокира острието, но разбра, че няма да успее. Сграбчи все пак сгорещеното дуло на пушката, но в същия момент се разнесе приглушен пукот. Нападателят изпусна ножа и изкрещя още по-гръмогласно. От тялото му бликна кървав фонтан.

Никълъс отскочи от мъжа, вдигна миниатюрното си оръжие и видя Нина да стиска пистолета на нападателя с разширени от ужас очи.

41

Вирджиния

Карлтън погледна с присвити очи мотелския будилник, преди да вземе вибриращия мобилен телефон от нощното шкафче. Беше дал номера само на един човек с изричната уговорка да го използва, ако въпросът е на живот и смърт.

— Слушам!

Беше Банкс. Отговори му завоалирано:

— Някой е разбрал, че си пристигнал, и ти е поръчал от най-модерните западняшки вратовръзки.

Бяха издали заповед за издирването му. Преследвачите му бяха затегнали мрежата, пускайки по дирите му полицейските сили.

— Около полунощ — продължи Банкс. — Току-що разбрах.

Банкс му обясни, че са приложили актуална снимка и описание на физическите му белези, но не разполагат с марката на автомобила и регистрационния му номер. Дребна утеха — скоро щяха да ги разберат. Търсенето започваше от Вирджиния. Полицаите щяха да проверят хотелите и мотелите в щата, разширявайки постепенно обхвата. Щяха да узнаят къде е бил, а не след дълго и с какво се придвижва. Налагаше се да се освободи от джипа.

— Нещо друго? — попита Карлтън.

Вече беше станал и прибираше вещите си в малка раница. Щом разговорът приключеше, щеше да разглоби телефона и да изхвърли частите. Вече не беше безопасно да го използват.

— Открих нещо, но очаквам потвърждение. Когато го получа, ще го пусна в кутията.

— Разбрано.

— Междувременно бъди нащрек — предупреди го Банкс. — В играта са се включили много очи.

— Ти също — отвърна Карлтън. — И ликвидирай телефона, от който разговаряш.

— По-напред съм с материала от теб. Не бой се.

При тези думи Банкс прекъсна връзката.

Карлтън извади батерията и СИМкартата от телефона и го счупи на две. Огледа бързо стаята, изключи лампите и надникна през прозореца. На паркинга нямаше никакво движение.

Затъкна пистолета в колана си, надяна палтото, закопча чантата и огледа още веднъж паркинга, преди да излезе.