Започна от странното планиране преди мисията и засадата и продължи с трагичните събития след това. Разказа ѝ за туморите, за неоторизираните клинични изпитания и за участието на семейство Хартли. Разказа как е съставил списъка и как работи по него толкова ефективно, колкото може. Честно казано, Рийс не беше хладнокръвен убиец и се нуждаеше от моралния компас на Райли, на който да се опре. Искаше да се увери, че постъпва правилно, че върши нещо, което би накарало хората му и семейството му да се гордеят с него. Лиз беше добра слушателка, не го прекъсна нито веднъж и го остави да излее сърцето си.
И двамата ясно си даваха сметка, че Рийс се превръща в бунтовник. Методите му на убиване смесваха уменията му на тюлен с уроците, които беше усвоил през годините в специалните части, изучавайки терористи, партизански похвати, подривна дейност и убийства. Ако се замислеше, Рийс щеше да си даде сметка, че физическата му трансформация отговаряше на психологическата, която се извършваше вътре в него. Беше ограбил оръжейната на врага си и се обличаше така, че да се смеси с множеството, а дългата му коса и брадата го правеха да прилича повече на дървар от Орегон, отколкото на военен.
Рийс открай време беше твърд противник на тормозенето на пленниците, независимо какви зверства са извършили. Дори в суровия свят на тюлените те бяха наричани по всякакъв друг начин, но не и пленници; задържани беше по-учтивият термин, макар че Рийс смяташе, че той подхожда повече за спрените от патрулни полицаи. Щом бъдеха закопчани, тяхната безопасност ставаше отговорност на войниците. Рийс не толерираше никакво насилие срещу врага, след като той е поставен под контрол. Това беше едно от нещата, които различаваха американците от врага. Сега Рийс беше нарушил това най-основно правило на военното дело, като екзекутира човек на колене в Мексико. Беше осквернил тялото на мъртъв имам и бе оставил главата му набучена на шип пред джамията, беше принудил друг съзаклятник да вкара натъпкана с взрив жилетка във военен обект, бе убил федерален агент в съня му, беше пръснал мозъка на счетоводител и бе измъчвал юрист, преди нарочно да му вкара свръхдоза наркотици. И всичко това беше само пролог; той още не беше съчетал изцяло съвършените си умения на боец с партизанските тактики, използвани от терористите по целия свят срещу по-големи, по-конвенционални военни части. Уменията му бяха съвършена комбинация на елитен боец от специалните части и коварен метежник.
— Рийс, ти си най-силният човек, когото съм срещала, а съм израснала сред достатъчно истински мъже, за да знам разликата. Постъпвал си правилно през цялата си кариера, през целия си живот, и не заслужаваш нищо от това. И Бог знае, че Лорън и сладката Люси също не го заслужаваха. Повечето хора биха се пречупили под такова напрежение и биха се заврели в някоя дупка. Надявам се, че не съжаляваш за нищо от онова, което си сторил, за да отмъстиш за семейството и хората си, защото ако питаш мен, каквото и да причиниш на онези чудовища, няма да е прекалено. Не минава ден, в който да не си спомня как рискува живота си, за да ми спасиш задника в Ирак. Ако е нужно, готова съм да приземя проклетия самолет и в предния двор на Лорейн Хартли, стига да мога да ти помогна.
— Надявам се да не се разочароваш от мен, но не мога да позволя да им се размине — рече той.
— Рийс, разказвала ли съм ти за дядо ми?
— Май не. Бащата на баща ти ли?
— Не, на майка ми. Навремето бил окръжен шериф. Бил убит най-хладнокръвно от някакъв боклук, току-що излязъл от затвора. Това станало през седемдесет и седма, преди да съм се родила. Убиецът му прекара трийсет години в килия за смъртници, като го хранеха три пъти на ден. После някакъв апелативен съд реши, че не заслужавал смъртна присъда. Разните големи адвокати от Харвард се редят на опашка да защитават такива като него. А кой се застъпва за нас? Така и не видях дядо си, а семейството ни не получи справедливост. Твоите тюлени, рейнджърите, пилотите и екипажите — никой от тях няма да прегърне жена си, няма да подготвя сина си за Малката лига и няма да отведе дъщеря си до олтара. Един от пилотите, Хансен, беше в школата с мен. Всички го наричахме Шведа, защото приличаше на огромен викинг. Искаше да бъде щурмови пилот, но не можеше да се побере в нещо по-малко от „Чинук“. Имаше жена и трима синове. Дори не видя най-малкия си, който се роди точно преди да го убият. Беше прекалено важен за мисията, за да го пуснат в отпуск. Сърцето ми се къса за жена му и момчетата. Ти никога повече няма да видиш Лорън и Люси, както и сина си. Системата ще защити такива като Хартли и те ще продължават да стават все по-богати и силни. Тя ще влезе в Белия дом, а ти все така ще се мъчиш да накараш хората да повярват в безумната ти конспиративна теория. Не, Рийс, ако търсиш някой, който да ти каже, че извършваш грях, не си попаднал на правилния човек. Трябва да докопаш всеки един от тези мръсници и да отмъстиш за семейството си и за семействата на всички други воини. — Тя замълча за момент. — Избий ги, Рийс. Избий ги всичките.