След като се представи и кимна на няколко познати лица, Фил изкачи стъпалата с ясното съзнание, че го очаква ужасна гледка. Беше виждал какво ли не в кариерата си като полицай, но никой баща не може да свикне с подобно нещо. Нощите, които беше прекарал в разследвания на убийства, при които жертвите са млади хора, винаги го караха да спре за момент и да си помисли какъв щастливец е със своите деца.
— Здрасти, Фил.
— Здравей, Чък — отвърна той на местния детектив. — Много ли е зле?
— Брутално. Нямаме много подобни случаи тук, както знаеш. Благодаря, че дойде.
— Няма проблем. Какво е положението?
— Нахлуване, макар че никога досега не съм виждал подобно нещо тук. Не ми се вярва да е случайно нападение. Просто не знам защо някакви гангстери биха поискали да ударят малка къща в Коронадо.
Фил кимна и погледна покрай детектива, който продължаваше да го запознава със случая.
Килимът беше подгизнал от кръв и стаята беше пълна с гилзи, оградени с жълти маркери. Гледката как патолози поставят мъртво тяло в чувал беше нещо, с което Фил така и не свикна през цялата си кариера. Когато видя отпуснатото тяло, само часове преди това изпълнена с живот прекрасна жена, роденият в Бостън полицай се извърна.
— Лорън Рийс. Била е мъртва, когато пристигнали първите екипи. Открили дъщеря ѝ под нея, все още жива. Починала по пътя за болницата. Множество огнестрелни рани. Изглежда, майката е успяла да стреля няколко пъти с глок. Намерихме пистолета и няколко гилзи недалеч от тялото ѝ, кръв в коридора и при входната врата. Майката и дъщерята са били застреляни вътре, така че смятаме, че е улучила поне един от нападателите.
— Възможно ли е да е дело на съпруга? — попита Фил. Беше имал доста случаи, в които домашните проблеми преминаваха в насилие.
— Колкото и да е странно, не. Един съсед ни даде добро описание на колата и на множество извършители. Съпругът е човек от флота и през целия следобед е бил в болницата „Балбоа“. В момента го разпитваме, но изглежда малко вероятно да е замесен.
— Благодаря, Чък. Засега само ще огледам. Екипът ни за борба с бандите скоро ще дойде.
— Добре. Кажи ми, ако откриеш нещо.
Фил започна да изучава дома, като се мъчеше да получи представа какво е било семейството, когато са били живи. Искаше да ги разбира, за да може да направи преценка и да се опита да дешифрира какво е станало причина животът им да приключи по такъв насилствен начин в тази по принцип нормална част на Сан Диего. Влезе в една стая до спалнята, която приличаше на домашен офис.
„Защо някоя банда би атакувала тъкмо този дом?“
В началото на полицейската си кариера Фил винаги започваше със семейните фотоалбуми. Неведнъж историята, която научаваше от тях, помагаше за свързване на някои неща и позволяваше на младия полицай да разреши случая. В днешно време почти никой нямаше семейни албуми. Снимките се пръсваха по различни компютри, твърди дискови и онлайн акаунти, което ги правеше много по-трудни за използване, отколкото през 90-те. Затова сега той използваше снимките по стените, бюрата и тоалетните масички.
Огледа методично стаята. Не беше кочина, но не беше и особено чиста; „използвана“ беше най-подходящото описание. Предметите изглеждаха подредени, но не педантично. На пръв поглед изглеждаше като типичен домашен офис, но бързо ставаше ясно, че в това семейство има нещо различно.
Вниманието на Фил незабавно беше привлечено от стената, на която имаше три томахавки с различни размери. „Подобни неща не се виждат често в Сан Диего.“ Макар да не знаеше почти нищо за оръжията по стената на офиса, една от томахавките му напомняше за нещо излязло от филма „Последният мохикан“. Неин по-модерен вариант беше закрепен за плака над групова снимка на мъже в пълна бойна екипировка, застанали около бомбардирана сграда. „Оператори.“ Двама от тях държаха черно знаме с арабски надпис на него. Всички изглеждаха сериозни хора, които човек би искал на своя страна по време на бой. На плаката пишеше „На лейтенант Джеймс Рийс от взвод Алфа“. Отдолу беше гравиран скелет на жаба с предупреждението „Не се ебавайте с нас“, следвано от списък с трийсетина имена.
Фил отстъпи назад и огледа останалата част от стаята. „Кой е този човек?“