На отсрещната стена имаше нещо, което несъмнено беше самурайски меч, поставен върху стойка зад стъкло. Изглеждаше стар, не като имитациите, които се продаваха в магазините в центъра. Под меча имаше малка месингова табелка. Фил се наведе да я разгледа по-добре:
ЛТ. ТОМАС РИЙС
СКАУТСЕНД РЕЙДЪРС
1945
Това определено не беше обикновен дом и обикновен човек. Фил отиде до бюрото и взе една семейна снимка. От пръв поглед си личеше, че Джеймс и Лорън Рийс са щастливи хора. И двамата буквално сияеха от радост. Джеймс държеше малката си дъщеря на ръце, а Лорън го беше прегърнала и беше положила глава на рамото му. Снимката явно беше направена по време на някакво официално събитие, тъй като Джеймс беше с парадна униформа с характерния за тюлените тризъбец на гърдите. Фил се вгледа по-внимателно. Това Сребърна звезда ли беше? А до нея и Бронзова с V между две звезди? Макар да беше служил във флота само четири години, Фил познаваше много добре тризъбеца. На миночистача имаше няколко момчета, които се бяха пробвали в прочутата тренировъчна програма на тюлените и бяха отпаднали по различни причини. Фил погледна отново медалите на гърдите на Рийс и се огледа. По стените нямаше окачени никакви грамоти. „Скромен тип“ — с възхищение си помисли той.
Отвори едно чекмедже и разгледа съдържанието му — химикалки, визитки и няколко хубави ножа. Тъкмо се канеше да го затвори, когато вниманието му бе привлечено от стара сребърна запалка. Фил я завъртя в ръка и погледна емайлираното изображение на череп с барета над буквите MACV-SOG и годината — 1967. Отдолу имаше инициали „ТСР III“. Ако се съдеше по годината и буквите, запалката беше принадлежала на бащата на Рийс. Макар че трябваше да направи справка, като че ли имаше спомен, че MACV-SOG е някакъв отряд за специални операции от времето на Виетнамската война. Фил обърна запалката и с изненада откри гравирано изображение на някакво странно на вид пиле с надпис „Фунг Хоанг“ над него. „Интересно.“
Върна старата запалка в чекмеджето и насочи вниманието си към лавиците с книги.
„Този тип определено обича да чете.“
Книгите или липсата им често му даваха представа за ума на заподозрения. Фил беше влизал в безброй къщи, но не помнеше много като тази. Този човек се беше посветил на изучаването на войната. Книгите бяха подредени горе-долу по теми и периоди. В очите на детектива се набиха заглавия като „Случайната партизанска война“, „Войната на бълхата“, „Прашката и камъкът“, „Противопартизански операции“ и „Свирепа война за мир“. До тях имаше книги на Макиавели, Епиктет и Марк Аврелий, както и книги за бурската война, родезийските селоуски скаути и различни други конфликти, обхващащи както скорошната, така и древната история. Фил извади един том — „Ръкопис за петте стъпала“ от Миямото Мусаши — и го отвори. Очевидно беше препрочитан неведнъж, както си личеше по подвързията, но най-интересното беше, че върху вътрешната страна на корицата бяха изписани номера на страници. Фил прелисти книгата и видя, че изписаните номера отговарят на страници с подчертани пасажи и бележки по полетата. Отвори напосоки на една и прочете бележка, от която потрепери.
Детектив Фил Дъбин затвори книгата и я върна с уважение на мястото ѝ. Погледна назад към зловещо изглеждащите томахавки на стената и си помисли, че никога досега не е попадал на подобна сцена. „Господ да е на помощ на онзи, който го е извършил.“
Когато децата му се събудеха сутринта, щеше да ги прегърне още по-силно от обикновено.
Следващите няколко дни минаха като в мъгла. Рийс беше изпаднал в толкова силен шок, че не можа да помогне дори за уреждането на погребенията. Родителите на Лорън живееха в Южна Калифорния и сестра ѝ, която беше виден адвокат от Ел Ей, се нагърби с всички задачи.
Както става при случаи, в които млади хора си отиват преди да им дойде времето, на службата присъстваха стотици хора. Двата ковчега бяха затворени поради ужасните рани. Рийс беше вцепенен. Службата беше изнесена от пастора, в чиято енория беше израснала Лорън. Сякаш едва вчера същият човек беше водил сватбената им церемония. Справи се отлично, като припомни какъв чудесен човек е била Лорън, и направи всичко по силите си да обясни смъртта на Люси като част от „Божествения план“. Рийс оцени милите думи, с които го обсипваха добронамерени приятели и роднини, но коментарите от типа на „сега са на по-добро място“ едва не го накараха да побеснее.
Самото погребение премина в тесен кръг, но тюлените от другите взводове на Седми отряд въпреки това се появиха. И те бяха част от семейството. Всички познаваха и обичаха Лорън и Люси. Лорън беше от хората, които винаги бяха готови да помогнат на другите съпруги и приятелки, когато времената са трудни и момчетата са някъде далече. Люси следваше неотлъчно Рийс между мисиите му и всеки тюлен се беше стопявал поне веднъж пред ангелската ѝ усмивка. Сега малкият ѝ ковчег беше поставен до този на майка ѝ, а любимата ѝ плюшена жаба беше сложена вътре по молба на Рийс.