— Е, звучи окуражително. Просто ми беше любопитно. Какъв е наемът?
— Две хиляди и деветстотин на месец, като предлагаме договори както за една, така и за две години.
— О, леле, това определено е повече, отколкото търсехме. Разбирате ли, купихме къщата си в Лас Вегас по време на пика на пазара за недвижими имоти и това ни се отрази. Определено натовари сериозно бюджета ни. Мислех си, че цената ще е по-скоро някъде около хиляда и петстотин на месец.
— О, Рой, съжалявам, но нямаме нищо в този ценови диапазон. Може би ще премислите, ако жена ви се влюби в мястото?
— Много съжалявам. Просто не можем да си го позволим. Извинявайте, че ви изгубих времето. Няма да продължавам да го правя — каза Рийс и тръгна към изхода.
— Моля ви, дайте ми координатите си и ще говоря със собственика — замоли се Кармен, която очевидно отчаяно искаше да сключи сделката.
— Съжалявам, госпожо, наистина трябва да вървя. Чувствам се ужасно неудобно. — Рийс ускори крачка, а Кармен се запрепъва зад него на високите си токчета.
Рийс запали колата и ѝ махна през отворения прозорец, докато излизаше от паркинга и завиваше към автоматичната бариера на изхода.
Беше приключил с огледа отблизо и бе готов да продължи със следващата фаза от планирането на мисията.
28.
Към края на следобеда Рийс беше прегледал видеозаписа и бележките си и беше съставил план на апартамента върху голям лист кадастрон. На друг лист беше нарисувал скица на жилищния комплекс и околностите му и бе закрепил двата на стената на спалнята. Предпочиташе да го беше направил в дневната, но щеше да му е трудно да дава обяснения, ако някой приятел или съсед реши да се отбие да види как е. Беше купил същата марка и модел ключалка като на апартаментите и я беше инсталирал на вратата на спалнята. От години не си беше играл с шперцове и щеше да му е нужно известно време да опресни уменията си. Отключваше, спираше и се взираше в плана и скицата, като си водеше бележки. После заключваше с шперца и повтаряше всичко отначало. Поръча си пица и продължи в същия дух до полунощ, когато най-сетне остана доволен от плана.
Идеята му се основаваше на няколко предпоставки. Тъй като конспирацията, в която беше въвлечен Холдър, обхващаше поне две страни и вероятно източния и западния бряг на Америка, между участниците най-вероятно имаше някакъв трафик на имейли или друг вид съобщения. Холдър едва ли би рискувал да държи подобна информация на компютър на Министерството на отбраната, където тя със сигурност щеше да се прегледа. Който и да стоеше зад всичко това, не беше толкова некадърен, че да се остави да бъде изненадан от някой нахален репортер, решил да се позове на Закона за свободния достъп до информация. Второто му предположение беше, че Холдър не носи личния си компютър със себе си на работа. Подобно нещо би събудило подозрение, че или е намислил нещо, или върти частен бизнес на държавното си работно място. Освен това не носеше компютър, когато Рийс го видя на паркинга и в ресторанта. Устройството най-вероятно се намираше в колата му или в апартамента. Рийс залагаше на второто.
През последното десетилетие войната беше станала изключително техническа и дори действащите на терен като Рийс трябваше да се научат да използват електронни методи, за да победят врага. Рийс беше пращан на няколко школи да се учи как да събира и дешифрира данни от мобилни телефони и компютърни мрежи и макар че далеч не беше експерт в тази област, знаеше достатъчно, за да си свърши работата.
Съществуваше оборудване, което можеше да му осигури отдалечен достъп до компютъра на Холдър, но той оставяше този вид неща на техничарите и в сегашната ситуация всякакви опити да се сдобие с подобна джаджа щеше да го издаде, че крои нещо. Рийс разполагаше с по-просто устройство, което беше взел от шкафчето си и което изискваше физически достъп до компютъра. Колкото и да му се искаше просто да изрита вратата, да застреля Джош Холдър в лицето и да вземе компютъра, подобно действие не пасваше на общия план — поне засега. Рийс се нуждаеше от информацията в компютъра на Холдър, за да разкрие мрежата на врага и да я унищожи парче по парче.
Знаеше, че Холдър едва ли ще излезе от апартамента си прекалено рано, така че в 7:00 спря на паркинга на медицинската офис сграда до жилищния комплекс. Единственото, което отделяше паркинга от сградата на Холдър, беше ивица трева и дървета покрай висока метър и двайсет алуминиева ограда. В 8:15 слезе от малкия нисан, застана до един дъб при оградата и започна да загрява, сякаш се готвеше за крос.
Не беше сигурен кой точно е входът на Холдър, поради което се разположи така, че да може да го забележи как излиза от която и да било врата. През предишните дни Холдър беше паркирал всичките три пъти кадилака си от тази страна на сградата. Рийс беше облечен в екип за спортуване — шорти, леко сиво яке, бейзболна шапка с нахлупена козирка и слънчеви очила. Не се беше бръснал от посещението в хотела на Кати и тъмната му, но ставаща все по-сива брада започваше да променя лицето му.