Съблекалнята на фитнеса сигурно беше боклук според американските стандарти, но за човек, израснал в копторите на Лахор, Пакистан, беше направо комфортна. Въпреки чувствата си към греховете на западняците Камир се чувстваше късметлия, че живее в Калифорния, където той и семейството му можеха поне да бъдат в безопасност. Взе набързо душ и се преоблече — джинси „Ливайс“ и футболна блуза на „Манчестър Юнайтед“. Излезе през металната врата на фитнеса, без да разговаря или да поглежда никого, и се качи в работното си място, в убежището си — жълто такси. Извади телефона от джоба си, за да се обади на диспечера, и видя, че е получил съобщение. Не беше от някое от имената в списъка на контактите му, а от непознат номер. Когато го прочете, кръвта във вените му закипя и вратът му се зачерви.
Майка ти е болна и иска да ѝ се обадиш.
Майката на Камир беше умряла преди двайсет и шест години, по време на раждане. Той беше отгледан от баба си и дядо си по майчина линия и от куп лели и чичовци, изоставен от баща си, когото никога не беше познавал. Необразован и негодуващ срещу крайностите на американската култура, той беше отлична мишена за радикализация, която се случи до голяма степен онлайн. За него баща му беше Пророкът, а текстовото съобщение бе пратено от един от неговите вестители. Есемесът беше от човек, когото никога не беше виждал, но се молеше всеки ден да получи вест от него. Призванието на живота му беше не да кара хора до летището и да прибира пияни по домовете им от барове — а да осъществи словото на Аллах. Вестителят трябваше да му помогне да постигне тази цел. Камир запали двигателя и подкара жълтата „Краун Виктория“ на изток.
U-SHIP се намираше в открит търговски център в предградията на Сан Диего, където живееха представители на средната класа. Беше идвал често тук, откакто му бе даден ключът, и беше прекарвал много часове в седене на паркинга и чудене за какво ли ще бъде призован някой ден. Когато братята му се бяха надигнали в Леванта и бяха свалили марионетните правителства, той разбра, че времето му наближава. Скоро спящите клетки в Запада, съставени от хора като него, щяха да изпълнят дълга си и да прокарат пътя към световния халифат. Неговият момент на слава скоро щеше да настъпи.
Гледаше витрините близо двайсет минути, когато трима клиенти излязоха през вратата с предмети за доставка. Камир не искаше да му се налага да отговаря на каквито и да било въпроси и прие, че колкото по-заети са служителите на магазина, толкова по-добре. Остави колата отключена и закрачи бързо към търговския център, като се оглеждаше нервно за евентуални служители на реда, макар че много добре си даваше сметка, че никога не би могъл да забележи агент на ФБР дори да се намираше на крачка от него.
Само една служителка работеше и не му обърна никакво внимание, когато той влезе. Беше заета да помага на възрастна жена да опакова нещо като детски подаръци в кашон за доставка, докато другите клиенти на опашката я гледаха сърдито и мълчаливо я приканваха да побърза. Пощенските колети заемаха онази част, която се намираше най-близо до изхода и можеше да бъде отделена с плъзгаща се метална врата, така че пратките да бъдат достъпни и извън работното време.
Камир огледа кутиите и бързо откри 2102 — номера, който беше накаран да запомни. Намери единствения неизползван ключ от връзката, пъхна го в ключалката и отвори месинговата врата с прозорче. В правоъгълното пространство беше поставена кафява картонена кутия, малко по-голяма от кутия за пури. Камир бръкна и я издърпа навън, изненадан от тежестта ѝ.
Затвори кутията, заключи и се обърна към изхода. Онова, което видя там, го накара да замръзне. Униформен полицай отваряше стъклената врата, загледан право в него.
Обзе го паника. Не беше сигурен дали трябва да нападне полицая и да се опита да му вземе пистолета, или да побегне и да се надява, че има някакъв заден изход. Ако успееше да вземе пистолета, можеше поне да убие полицая и останалите клиенти, преди да стане мъченик. Не беше онова, за което бе мечтал, но все пак беше по-добре, отколкото да прекара остатъка от живота си в тясна килия и да си мисли как се е провалил пред Аллах.