— Това беше само прикритие. Онзи витамин B12, който ви даваха във втората част на проучването, беше всъщност RD4895. Направихме ви основни физически и психологически прегледи. Предположихме, че всичко върви добре, докато не дойдоха резултатите от кръвните изследвания от първата серия тестове преди да заминете за Афганистан. При много от хората ви количеството бели кръвни телца беше много над нормата. Имаше и различни други отклонения, които показваха, че съединението не е променено успешно.
— И тогава Бойкин е решил да дръпне шалтера и да бъдем избити, така ли?
— Не зная. Наистина не зная, господин Рийс — през сълзи изхленчи Сол. — Откъде знаете толкова много за Маркъс?
— Научих за него няколко дни преди да пусна куршум в мозъка му в Уайоминг.
„Боже мой. Истина е. Той наистина ще избие всички ни.“ Макар Сол да не каза нищо, изражението му беше повече от красноречиво.
— Как уредихте талибани да ни устроят засада в другия край на света? Да не би да купувате и тях с милиардите си?
— Оставихме на Пилснър да се погрижи за това, с посредничеството на Тедеско и Хорн. Те се познават покрай всички онези кампании за набиране на средства, фондации и благотворителни мероприятия. Тези неща са голям бизнес.
— Значи Пилснър урежда засадата и за всеки случай избива и куп рейнджъри и пилоти. Как е успял, по дяволите?
— Не зная точно, господин Рийс. Знам само, че нещата се провалиха. — Сол отпи още една голяма глътка бърбън.
— И Бузър и аз оцеляхме.
— Да. Затова Джош Холдър инсценира самоубийството на вашия човек. И оставахте само вие.
— Ами Китайският квартал? Как ме открихте там?
— Министърът на отбраната. Тя отдели БЛА, който да ви проследи.
— Какво? Използвала е държавен дрон, за да ви помогне да ме убиете?
— Самата истина, господин Рийс, кълна се.
— Кой е Хумза Камир?
— Кой?
— Хумза Камир. Мъжът, когото пратихте да ме убие в Китайския квартал?
— За първи път чувам името му. Бил е човек на министъра. Нямам представа. Човек, когото са радикализирали онлайн, ако искат някой да им свърши някоя мръсна работа, която после да припишат на ислямистите.
Рийс поклати невярващо глава. „Възможно ли е да е истина?“
— Я повтори? Какво правят?
— Имат програма, по която радикализират рискови индивиди от определени популации. Привличат ги в уж радикално ислямистко движение и след това ги използват като оборотни активи. Зная, че звучи безумно, но е истина. Кълна се.
Рийс замълча за момент, докато смели думите му. После попита ледено:
— Сигурен ли си?
— Аз самият не можех да повярвам, когато научих. Всъщност изобщо не би трябвало да знам за тази програма. И ми се иска да не знаех. Мисля, че е създадена от Хартли. Не знам. Знам само, че съществува.
— А как се вписват мексиканците във всичко това?
— Те бяха просто наемна ръка. Това не е като по филмите, където наемаш човек да убие някого. Плащаме на някои ченгета да уредят нещата с гангстерите. Господин Рийс, аз…
Рийс го прекъсна.
— Изобщо не си мисли да се извиняваш, задето бременната ми жена и малкото ми момиче бяха убити в дома ми от някакъв шибан наркокартел. Не искаш да го правиш, повярвай ми.
Агнон млъкна и заби поглед в пода пред Рийс.
— Ако това не проработи — продължи разпита Рийс, — как смятате да спечелите? Трябва да хвърляте сериозни суми за всички онези сътрудници, за да ги накарате да рискуват всичко. Как ще си получат парите, ако лекарството не върши работа?
— Ами, сега върши. Няма проблеми с ефикасността, поне при последните опитни мишки в Индия. Оказва се над двайсет процента по-ефективно от плацебото. Колкото до страничните ефекти или туморите, вече сме уверени, че сме се погрижили за тях при последната версия на продукта. Последната опитна популация не показва нежелани признаци.
— Да не искаш да ми кажеш, че сте изпитвали това нещо върху друга група хора без тяхното знание? Върху други тюлени?
— Да. Адмирал Пилснър уреди друга група кандидати и при тях всичко е наред.
— Копелета! — злостно извика Рийс. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да не види сметката на лакея на Хорн още сега. Овладя се с мъка и продължи: — Добре, нататък. Не си ми казал за шефа си. Разкажи ми за Стив Хорн.
Агнон си пое дълбоко дъх.
— Господин Хорн е гений. Вижда потенциала в неща, които другите подминават, и ако поиска нещо, го преследва докрай. Когато научи, че съм бил убит, ще се покрие и ще плати на всеки наемник на планетата, за да ви открие и да ви унищожи. Никога няма да стигнете до него.