Подреди покупките на кухненската маса на квартирата до шевната машина на Лорън, която беше успял да изрови от гардероба на Люси след бдението си в стаята ѝ. Машината „Бернина“ беше подарък от майка му. Милата Лорън изобщо не беше по шиенето и Рийс беше сигурен, че дори не беше включвала машината. Той сложи бялата жилетка на масата до двете блокчета пластичен експлозив, взе нож и разряза обвивката им, за да разкрие подобното на пластилин съдържание. След това направи от блокчетата обща топка и я разточи с точилка. С-4 е изключително стабилен експлозив, за който е необходимо нещо много по-сериозно от точилка, за да се задейства. Въпреки това модифицирането на военни експлозиви технически беше нарушение на много правила и Рийс, който бе виждал обезобразените тела на бунтовници, чиито импровизирани бомби бяха гръмнали преждевременно, работеше внимателно. Пропъди тези мисли и продължи да оформя масата, докато не остана доволен от размерите и дебелината ѝ.
Пироните бяха организирани на ленти от по двайсет и пет, за да се зареждат в дърводелски пистолет. Рийс постави лентите върху експлозива и ги натисна в повърхността, докато цялата маса не се покри със стомана. След това прехвърли експлозива върху жилетката и я покри с белия изкуствен плат. Сряза плата, колкото да покрие убийствената смес, и го закрепи на място. Следваше трудната част — Рийс не беше пипвал шевна машина от уроците по трудово в училище, а и тогава не беше особено добър с нея.
Почти всяка военна част имаше хора, които ги биваше в шиенето. Преди войната да създаде цяла индустрия от компании, произвеждащи тактическа екипировка на найлонова основа, онези, които кърпеха парашутите на тюлените, изкарваха допълнително пари, като преправяха екипировката на бойните си другари. За съжаление Рийс никога не беше прекарвал много време с тях, за да научи това умение. Добрата новина беше, че не беше задължително изделието му да изглежда добре. След като изгледа няколко клипа в YouTube по темата, той се захвана за работа.
Беше сигурен, че няма да направи особено блестяща кариера като шивач, но все пак свърши работа. След като остави малък отвор в долния десен ъгъл, той върза яката нишка, за да задържи шевовете. Вдигна пробно жилетката и за негово облекчение творението му не се разпадна. След това извади два от трите телефона от кутиите им и ги включи към зарядните устройства. Позвъни от единия на другия, за да се увери, че работят, че номерата са верни и че първоначалните съобщения и ъпдейти са минали. Беше виждал как дори опитни терористи забравят да направят това и се превръщат в размазани петна по стените, когато неочаквано текстово съобщение задейства устройството им. Рийс взе бял маркер, нарисува голям X на единия телефон и записа номера му на гърба на другия. Освен това въведе номера в указателя на втория предплатен телефон.
Нататък нещата можеха да станат трудни. Най-добре щеше да е да има сапьор, който да му помогне, но за щастие информацията, която беше стриктно контролирана по времето, когато постъпи при тюлените, вече беше свободно достъпна в света на интернет. Той свали задния капак на маркирания с X телефон и започна да го оглежда, докато не разбра коя жица за какво е. Идентифицира свързаните с механизма за вибриране и ги откачи, после свърза жиците на крушката с тези на вибратора и набра номера от другия апарат. Телефонът на масата зазвъня и крушката светна. След като се увери, че по жиците минава достатъчно електричество, Рийс добави превключвателя, който контролираше тока от телефона до по-смъртоносната част на устройството, и го провери, за да е сигурен, че ще прекъсне веригата до детонатора. След това свърза токоизправителя, който трябваше да задържи енергията, докато не получи допълнителен импулс, който ще пусне целия заряд към детонатора.
Беше му трудно да повярва как тези прости устройства могат да причинят толкова голям ужас и разрушения, как с няколко покупки можеш да създадеш военен механизъм. Махна крушката и за всеки случай извади батерията от телефона. След това внимателно извади детонатора от пластмасовата му опаковка и свърза двете му жици към онези от телефона и батерията, омота проводниците с изолирбанд и пъхна устройството в джоба на жилетката. Пъхна детонатора през дупката, която беше оставил в изкуствения плат, и го натика в пластичния експлозив вътре. Отново провери всичко, за да е сигурен, че не е направил грешки, след което скри жилетката под леглото във втората спалня. Щеше да използва включения в зарядното телефон, за да зареди и двете батерии, и щеше да сложи батерията на телефона в жилетката малко преди да е готов да го използва. Той щеше да получи само едно повикване.