Масуд завърши с таслим, „Асаламу алейкум ва раматулла“, след което се запъти към дъното на помещението да посрещне Рийс.
— Господин Кауфман — каза той с пакистански акцент, силно повлиян от британски. — Добре дошли в нашия център. Благодаря, че дойдохте.
— Благодаря, че ме приехте. Днешният салат беше прекрасен. Винаги съм уважавал стойността и ритуала на ежедневната молитва. Светът щеше да е по-добър, ако повече хора отделяха време да отправят благодарност и да се обърнат към Бог, както правите вие.
— Благодаря. Точно затова сме тук — за да осигурим на вярващите място, където да практикуват различните страни на исляма и да възприемат по-дълбоко стълбовете на нашата вяра. Моля, елате в кабинета ми, където ще можем да пийнем чай и да продължим разговора.
Масуд го поведе обратно по стълбите и по къс коридор до малкия си кабинет, като спря при входа на джамията, за да пожелае лека нощ на мъжа, който беше посрещнал Рийс и тъкмо се готвеше да си тръгва. Имамът се движеше с плавна грация, нехарактерна за петдесет и петте му години. Косата му беше черна и късо подстригана и контрастираше със сивата му грижливо поддържана брада. Беше с кафеникави панталони и риза с дълги ръкави без яка вместо по-традиционния тауб, може би в съответствие с толерантния дух на Южна Калифорния.
— Моля, седнете — каза Масуд и посочи единия от двата скромни стола пред бюрото си, докато поставяше стар чайник върху котлона на малката масичка до стената.
Рийс се зачуди как ли това място още не е изгоряло до основи. Стаята приличаше на кабинета на преподавател от зле финансиран общински колеж. На бюрото беше натрупана купчина листа, а зад него имаше малка библиотека, натъпкана с религиозни текстове. Стените бяха голи, ако не се броеше един образец на ислямска калиграфия, поставен в рамка.
Масуд забеляза, че Рийс гледа картината.
— Прекрасна е, нали? Това е репродукция на Мир-Али Херави Табризи. Блестящ калиграф от петнайсети век. Работата му е напомняне, че Златният век на исляма не е свършил толкова отдавна.
— Мислех си, че Златният век е приключил по-рано — каза Рийс.
— Някои учени твърдят така, но доказателствата показват, че е продължил и през шестнайсети век. Окачих картината, за да ми напомня колко много сме паднали и колко много работа има за вършене. Наречете го… вдъхновение. — Имамът се усмихна. — В Свещения Коран се казва, че „Бог не променя състоянието на хората, докато те не променят онова, което е в сърцата им“. Моето призвание е да им помогна да променят сърцата си. И тъй, мога ли да ви помогна с нещо?
— Ами, първо, благодаря, че ми отделяте време. Записал съм доста амбициозна програма по международен бизнес в университета и един от курсовете ми е по сравнително религиознание. Проектът е групов и моята част е да интервюирам уважаван мюсюлмански лидер за сегашното състояние на исляма в света.
— Е, това определено е тема, която изучавам отдавна и по която говоря в центъра и като гост на различни медии в страната. Както може би знаете, ислямът е втората най-разпространена религия в света и броят на последователите ѝ бързо расте.
— На какво се дължи това според вас? — попита Рийс.
— Ислямът е начин на живот. Той изисква от човека да се покори на Аллах и да следва стълбовете на исляма. Предлага житейски правила, които привличат последователи. Нашият Златен век ще настъпи отново, но този път чрез включване.
— Какво казвате на онези, които посочват драконовските мерки, предприемани от някои ислямски страни за контролиране на населението и принудително следване на повелите на шериата като хвърляне на хомосексуалисти от сгради, бичуване на момичета, които искат да ходят на училище, и обезглавяване на неверници?
— Ролята на нашия център не е да принуждаваме невярващи да приемат исляма. Пророкът Мохамед, мир нему, казва, че „във вярата няма принуда“, и ние определено не целим да подчиним американския закон на шериата. Онези, които практикуват отвратителните наказания, споменати от вас, само вредят на каузата ни и обръщат настроенията срещу тези от нас, които излагаме истинските повели на исляма. Ние сме религия на мира, която някои използват за свои лични разрушителни цели. Използвам петъчната молитва, за да призовавам за мир и единство. Някои ме порицават, но ако искаме да живеем заедно в хармония, трябва да се научим да приемаме разликите помежду ни. Съединените щати са идеалното място, което може да покаже на света как мюсюлмани и немюсюлмани могат да работят и живеят заедно и в мир.