— Колко ти остава до пенсия?
— Почти десет години. Защото съм завършила университета, а не милиционерската школа като теб — на нас времето за следване не ни се зачита за стаж.
— Напусни работа — предложих аз. — Напусни, без да чакаш пенсия, пиши книги. Аз ще те издържам.
Казвах това може би за стотен път. Но сега за пръв път Татяна отговори:
— Ще си помисля.
* * *
След една седмица прочетох в един вестник огромна статия за малкия южен курортен град. Някой от журналистите все пак ми беше повярвал. Статията започваше с думите:
„Хората изпращаха в последния му път младия участъков милиционер Сергей Лисицин…“
Този ден се напих и дори не ме беше срам от Татяна.