— Момчета, гледайте си пътя, не притеснявайте дамата — казах, след като се откъснах от меките устни на Таня.
В отговор чух кикотене, после момчетата демонстративно бавно се отдалечиха. Ние постояхме още известно време прегърнати — докато стъпките им заглъхнаха в края на улицата.
— Нали не ми се сърдите? — попитах и отново хванах Таня под ръка, за да я поведа към номер 8.
— Беше приятно — отвърна ми.
В тъмното не виждах лицето й, но ми се стори, че тя се усмихна.
Когато влязохме в двора, веднага погледнах към прозорците на втория етаж. Разбира се, Лиля още не спеше, беше се възползвала от лекомисленото ми разрешение да чете, докато се прибера. Но нали не мислех, че ще се забавя толкова дълго!
— Днес провалих творческия ви процес — казах с виновен шепот: стояхме точно под прозорците на хазяите.
— Нищо, затова пък събрах много впечатления, ще ги използвам. Лека нощ, Владислав.
— Таня, ще си изкълчите езика, ако всеки път произнасяте цялото ми име. Използвайте нещо по-простичко.
— А как ви наричат обикновено?
— Различно — Владик, Стасик, Слава, дори понякога — Дима. Изберете си което име ви харесва.
— Тогава Дима. Лека нощ, Дима.
— До утре.
Качих се по моето стълбище, а Татяна заобиколи отзад. От другия край на къщата имаше друго, също такова стълбище, което водеше до стаята на нашите съквартирантки.
Естествено Лиля лежеше по корем в леглото и четеше „Откраднатите сънища“.
— Ти съвест имаш ли? — попитах строго и й взех книгата. — Знаеш ли колко е часът?
— Нали ми разреши… Ау, татко, цялото ти лице е в червило. Да не си се целувал с леля Таня?
Ах, по дяволите! Нали се чудех, че устните й имат вкус на сладък бонбон! Значи е било червилото. Някакъв нов вид, още не бях целувал такова. Мълчаливо отидох до огледалцето, окачено на пирон в стената. Да, прекрасен вид имах! Не за детски очи. Явно моят ангел пазител, като е бръкнал в стъкления си барабан, е извадил за днешния ден листче, на което е пишело идиотска ситуация. Там имаше и такива билетчета — не бяха много, но обикновено ми се падаха в най-неподходящи моменти.
На сутринта станах по-раничко, събудих Лиля и я помъкнах към плажа, без да й дам дори да закуси.
— Ще идем да хапнем топли пирожки — обещах й аз, докато смъквах бързо от въжето нейния и моя бански и голямата плажна хавлиена кърпа.
Лиля наблюдаваше мълчаливо припрените ми приготовления и не зададе нито един въпрос. Почувствах се неловко от това. По-добре да ме беше попитала какво става, та да й съчиня някоя измислица. А така тя само ме следеше с тъмносивите си очища и аз имах чувството, че всичко разбира. Да, страхувах се да срещна Татяна. Онова, което снощи на тъмната тиха улица изглеждаше съвършено естествено, днес, на слънчева светлина, ми се стори някак съвсем различно. Не бях наясно как трябва да разговарям с Таня след снощната история. Да се правя, че нищо не се е случило? Или, напротив — с потайни усмивчици и двусмислени думички да намеквам, че сега ни свързва макар и малка, макар и смешна, но все пак някаква тайна?
И още нещо не ми даваше мира. Вчера, за да спася репутацията на Гарик Литвак, се намърдах в местната управа, а в резултат се превърнах в човек, който оказва помощ при разкриването на убийство. Нещо повече — като отидох до хотела веднага след второто убийство, неволно — или съм го искал? — накарах Сергей Лисицин да си мисли, че сериозно се включвам в работата. Тази сутрин вече не бих могъл членоразделно да обясня какво ме понесе натам, и то заедно с Татяна. Това беше порив, необмислен и глупав, който заплашваше да отрови моя първи от много години насам свободен от служебни грижи отпуск. Имам ли право да се забърквам в каквото и да било разследване, когато съм поел грижата за осемгодишно дете? Вярно, не съм най-добрият баща на света, но не и до такава степен! Не можех и не можех да реша какво да правя: да се забърквам ли в играта или не. Същевременно прекрасно си давах сметка, че ако реша активно да помагам на Сергей Лисицин, не бих могъл да се справя без Татяна, защото глупаво и бездарно се разкрих пред местния заместник-началник по разследванията, който на бърза ръка ще ми свие сармите, ако нещо се обърка. Но в този случай трябваше да се държа с Таня по съответния начин и в никакъв случай да не се преструвам, че снощната история не се е случвала.
С една дума в главата ми цареше пълна бъркотия, ето защо реших да се измъкна от къщи, преди жените да станат. До вечерта трябваше да взема някакво решение, но до вечерта имаше много време, а в този момент не бях готов за него.