ГЛАВА 4.
Рита се появи, както обикновено, към обяд. Днес отново беше на трийсет и две; явно първият шок, предизвикан от убийството на приятелката й Олга, беше отминал, а смъртта на Люся Довжук сякаш предупреждаваше: Граждани, започва серия от кошмари, отсега нататък ще е така, свиквайте! Във всеки случай, съдейки по външния й вид, Маргарита приемаше ситуацията именно така. Тя вървеше към нас през плажа, заоблените й колене святкаха през цепките на дрипелите и видът й не беше потиснат като вчера, а напълно делови.
— Представяш ли си… — възбудено подзе тя, докато вадеше от сака кайсии и грозде, но аз я спрях, като докоснах лакътя й.
— Лиля, не искаш ли да се топнеш за малко? — казах, понеже смятах, че не е нужно едно дете да слуша страшни истории.
— Не, татко, ще почета — отговори тя, без да вдига очи от отворената книга. Но бях готов да се закълна, че няма да чете, а ще слуша какво си говорим.
— А какво четеш, дъще?
Рита, не щеш ли, реши да си поиграе на педагогика и да се заинтересува с какво се занимава осемгодишната й дъщеря. Но при тези думи аз изстинах. Сега ще види обложката на криминалния роман и Лиля непременно ще й каже за леля Таня, авторката на тази книга, с която живеем в една къща и с която късно снощи татко й е излизал на разходка. И се е върнал, целият омазан с червило. Съвсем бях загубил бдителността си. Трябваше още щом Лиля съобщи, както обикновено: „Сега ще дойде мама“, да я посъветвам да прибере синята книга в сака и да извади „Тролът Муми“. Впрочем не, това също щеше да бъде неправилно — да уча детето да лъже майка си.
И тогава Лиля — за кой ли път вече този ден? — отново ме смая. Направи се, че не чува въпроса, и продължи да седи, подвила крака под себе си и забола поглед в книгата. Слава богу, поривът на Рита да се заеме с възпитанието на дъщеря ни угасна така бързо и внезапно, както се бе породил, и тя мигом се върна на темата за снощната трагедия.
— Чу ли вече?
— Да, съобщиха по телевизията — отговорих предпазливо, като се надявах, че Рита ще прояви достатъчна съобразителност да не нарича нещата със собствените им имена.
— Представяш ли си, изчезнали всички скъпи украшения на Казанская! Ами че тя ще откачи, тя и до клозета не ходи без кило злато по себе си.
Ах, тази Маргарита! Аз пък си мислех, че през шестте години съвместен живот плюс двете години познанство преди сватбата съм я опознал достатъчно добре и със собствените си ръце съм измерил дълбочината на нейното злословие, но тя постоянно надминаваше себе си. Сергей ми беше казал днес, че изчезнали не всички украшения, а само онези, които били в заключеното ковчеже.
— Не ти ли е жал за съседката й по апартамент? — попитах я с укор.
— Жал ми е — на драго сърце се съгласи Рита, но по физиономията й личеше, че някак не се е замисляла за това. Било й е интересно. Вече си е представяла как ще се прибере в Москва и ще разказва наляво и надясно за страшните събития, на които е имала късмет да стане очевидка. — Мисля, че цялата работа тук е в председателя на журито. — Погледна ме многозначително. — Тъй като първата награда със сигурност щеше да получи Оля, това никак не се е харесало на някого.
— И как мислиш ти — на кого?
— Аз знам, а не мисля — уверено отвърна тя. — Какво има да се мисли? То е очевидно!
— Е, на кого все пак?
— На онази милионерка, на кого другиго! — тръсна Рита. — Кой има пари да плати всичко това? Тя и двата пъти се въртеше пред очите на всички, така че е абсолютно очевидно, че е наела някого.
Разбрах, че Рита има предвид Регина Голетиани. Наистина защо аз толкова бързо отхвърлих кандидатурата й? Защо всъщност сметнах, че не й трябват петдесет хиляди долара? Защото баща й е председател на управата на най-голямата банка в Литва, а съпругът й има огромни валутни сметки най-малко в четири чужди държави? Но нали е добре известно, че измежду милионерите често се срещат пресметливи и пестеливи хора, които на драго сърце инвестират милиарди в проекти, обещаващи печалба, но същевременно икономисват от дреболии и не дават на жена си пари за нова рокля, защото тя и без това си има какво да облече. Може би на Регина й е писнало вечно да моли мъжа си за пари? Може той да е стиснат? Трябваше внимателно да поразпитам Рита.