— Че за какво са й пари на нея? Толкова богато семейство… — хвърлих въдицата и с интерес зачаках да видя ще се улови ли нещо на кукичката.
— Как за какво? Ами детето? Знаеш ли колко пари отиват за него? А мъжът й не й дава нито копейка.
— Какво дете? — изненадах се аз.
— Ами нали съм ти разказвала, обаче ти никога не ме слушаш — каза раздразнено Рита. — Тя има момченце, на три годинки. Същински Ален Делон, нали разбираш за кого говоря?
Да, разбирах. По-точно — изведнъж си спомних, че Рита наистина ми бе разказвала как Регина Голетиани родила дете от изключително популярния актьор Владимир Ковач, който страшно приличаше на Ален Делон. Но не знам защо не бях се замислял какво ли е казал по този повод съпругът й. Чак сега схванах, че не я е изгонил, защото е бил тясно свързан във финансово отношение с тъста си — бащата на Регина, и се е страхувал да не разруши стабилизираната от години машина на съвместния им бизнес. Регина си останала при съпруга си милионер, но при условие че момчето не се отглежда в семейството. И е неин проблем как ще решава този въпрос. Той е грузинец, горд и самолюбив, и няма да търпи в дома си живото свидетелство за грехопадението на собствената си съпруга. Мисля, че за Жора Голетиани това дете е щяло да бъде като огледало, в което непрестанно щели да се отразяват разкошните рога на самия Жора.
— А къде е детето? — попитах, като тайно се надявах, че Лиля, заплесната по криминалето, няма да схване същността на нашия разговор.
— Отглежда го сестра й, тя не е омъжена.
Ситуацията придобиваше нови оттенъци. Трябваше спешно да реша коя дама от списъка на заподозрените да предпочета: Марина Целяева или Регина Голетиани. Ако разполагахме с повече сили, въпросът нямаше да стои по този начин, щяхме да работим и по двете версии. Но нашият лагер беше беден в това отношение, можех да разчитам само на Сергей Лисицин и на двамата му колеги, а всичките заедно струваха колкото седемдесет и пет процента от един добър, детектив, не повече. Но като бях решил да ловя риба, трябваше да я ловя и аз за втори път хвърлих въдицата:
— Нима на никоя друга от претендентките не й трябват пари? Защо точно Регина?
— Ох, Владик, и питаш още! Разбира се, пари трябват на всички. Но най-вече на Регина. На онази фръцла Целяева например спонсорите са й наели луксозен апартамент като на Казалская. Ти разбираш ли какво значи това? Ами значи, че е приятелка на някой от спонсорите. Е, щом човекът има свободни пари, за да организира кинофестивал и да пробута своята позната бездарна статистка в списъка на номинираните, ще захване ли тази статистка да си цапа ръцете? И бездруго си има всичко благодарение на своя покровител. Тя може просто да му поиска тези петдесет хиляди и да не си създава главоболия. Не е ли така?
— Може би. А другите? И те ли имат богати покровители?
Ние старателно избягвахме в присъствието на Лиля думи, като любовник, любовница, като ги заменяхме с евфемизмите покровител и приятелка.
— Малката блондинка — със сигурност, нейни покровители са всички московчани, които носят панталони. А Сауле е бедно момиче, знам го със сигурност. Ами че нейните родители са в Казахстан, баща й е казах, а майка й — рускиня. Когато започнали гоненията срещу руснаците, изхвърлили майка й от работа. А знаеш ли каква е била?
— Не знам. Каква?
— Заместник-ректор на най-големия технически университет в Казахстан. И винаги е следяла в института да бъдат приемани само кандидати, които наистина знаят и си вземат изпитите. Разбира се, навремето имаше задължителна квота за националните кадри, партията се грижеше за това, но някъде около осемдесет и шеста, когато започна играта на равенство и демокрация, майката на Сауле с твърда ръка разкъсала всички специални списъци пред очите на изумената публика. И лично стояла като квестор на всички кандидатстудентски изпити по физика и математика. Представяш ли си колко ябълково-мандаринени крале са изпратили чедата си да кандидатстват в този институт и са останали с пръст в устата? Хем са си били платили на всички, на които трябвало: на секретаря на приемната комисия, на преподавателите, на проверяващите изпитните работи — абе на всички. Това продължило пет-шест години, а после я уволнили, нещо повече — подпалили апартамента й в Алма Ата. Сауле била принудена спешно да премести родителите си в Москва, да им търси жилище, да им купува мебели, дрехи. Защото всичко в апартамента изгоряло до шушка. Пак добре, че те самите останали живи. С една дума — похарчила за тях всичките си спестявания.