— Ще отмине след около час, Владислав Николаевич не се тревожете. Нали знаете — южните бури са силни, но кратки. Впрочем, както и южните любовни връзки — добави и се позасмя.
Помислих си, че мадамата, която е приличала на ангелче и някога болезнено е наскърбила Сергей, вероятно е била курортистка.
Сергей не ни излъга. Бурята утихна още преди да допием чая си с вкусните бухнали млинове. Антонина Прокофиевна веднага широко отвори прозорците и в стаята, която двамата със Сергей здравата бяхме опушили, нахлу приятен влажен въздух с аромат на море, мокра пръст и някакви цветя. Не знам на какво специално място стопанката бе сушила мокрите ни дрехи, но когато се наканихме да си тръгваме, те бяха абсолютно сухи, както и обувките.
Вече застанал на прага, аз се поддадох на някакъв неразбираем порив и казах на Сергей:
— Я ми дай адреса на оня човек, комуто Оля е трябвало да предаде пакета. Утре ще прескоча до него, за да не си губиш времето, а да се заемеш с обкръжението на нашите три хубавици.
Той ме погледна с благодарност и ми подаде листчето с адреса.
Прибирахме се по същия път: отначало по тъмните улици с частни къщи, после през шумния и грейнал в светлини многолюден център на града и после пак по тихите непавирани улички.
— Танечка, май наруших графика ви.
— В смисъл?
— Тристате реда. Нали днес не ги написахте, защото дойдохте с мен на гости!
— Значи ще трябва утре да станат шестстотин. Няма да отида на плаж, докато не ги напиша — туйто.
— Таня, това е жестоко! — разсмях се аз. — Бива ли така да се изтезавате? Да дойдете на море и да се затворите между четири стени!
— Не ме разбирате, Дима. Първо — за мен е удоволствие, а не каторга. И второ, не забравяйте — това са пари. В издателството ми плащат по двеста долара на авторска кола, тоест двайсет и четири машинописни страници. Триста реда са приблизително осемдесет долара или в нашите нещастни пари — триста и петдесет хиляди. Направя ли триста реда — печеля ги. Разбирате ли? Това стимулира, и то много. Трето, имам си Ирочка. Тя се съгласи да пожертва апартамента си, за да мога да не заменям моя — само защото й обещах да спечеля за нейното ново жилище. И ако аз мързелувам и не пиша, а Ира през това време готви или пере, можете да си представите как се чувствам.
— Между другото вашата Ирочка не се ли обиди, задето я изоставихте днес и тръгнахте да се забавлявате?
— Надявам се, че не. След нашата снощна разходка тя се натъжи малко, като разбра, че с вас не й излиза късметът, но тази сутрин си хареса един симпатичен курортист от съседната къща, тъй че сигурно е прекарала много приятно вечерта, която й освободих. Тя изобщо има прекрасен характер — лек, сговорчив, а е и много добра домакиня. Щастливец ще е, който я вземе!
— Нещо много дълго не се е появил този щастливец — казах с шеговито съмнение. — На колко години е?
— На двайсет и шест. По-млада е от мен. Доколкото разбирам, плавно си проправяте път към въпроса за моята възраст?
— Таня!
— Е, оставете, Дима, аз съм жена без комплекси. Ако ви интересува, отдавна трябваше да ме попитате и да не се тормозите.
— Смятайте, че съм ви попитал.
— На трийсет и четири съм.
— Не може да бъде! Наистина ли сте на трийсет и четири?
— Наистина. Какво толкова ви смущава?
— Кожата ви е толкова гладка… Не бих ви дал повече от двайсет и осем.
— Димочка, вие сте сладур! Кожата ми е гладка, защото съм дебела. Там се крие цялата тайна.
— Таня! Недейте така, постоянно ме поставяте в неудобно положение!
— Не, защо? Да, дебела съм, но какво от това — да се обеся ли сега? Или да си въобразявам, че съм млада газела, а всички, които виждат пълнотата ми, са просто зле възпитани простаци, лишени от чувство за красота?
— Лельо Таня — внезапно се намеси Лиля, която до този момент мълчаливо бе вървяла до нас, хваната за ръката ми. — Защо постоянно наричате татко Дима?
— Защото в цялото му име — Владислав — се съдържат буквите Ди и татко ти ми разреши да го наричам Дима — обясни й Татяна.
— Ясно — каза Лиля и отново млъкна.
Благодарение на нейната намеса можехме да приключим с опасната тема за външността. Винаги съм се страхувал от подобни разсъждения. Кажеш ли истината — излиза, че си неучтив, започнеш ли да хвалиш и да ръсиш комплименти — съществува риск дамата да ги вземе за чиста монета и твоите джентълменски възторзи да бъдат възприети едва ли не като признание в любов.
— Танечка, знаете ли какво си помислих? Ако смятате утре да се посветите на своята нетленна творба, може би ще ми позволите да оставя Лиля при вас? Трябва да прескоча до едно място, а не искам да я влача със себе си. Откри ми се възможност да разбера защо Олга Доренко е закъсняла за пресконференцията.