— Момичета, човек винаги трябва да дружи със съседите си — казах с тон на премъдър и опитен старец. — Знаеш ли какво може да се случи, все пак мъж е — ще има кого да повикаме на помощ.
— Дима, да не смятате, че може да ни нападнат бандити с маски на лицата? — скептично реагира Таня.
— Не, Владик е прав — настояваше Ирочка, докато нареждаше по масата паничките със салатата и десерта от извара.
— Татко, кой е този Виктор Бабаян? — обади се Лиля, която се бе вглъбила във „Фестивални новини“.
— Един режисьор, миличка, снима филми. Защо не помогнеш на леля Ира?
Лиля послушно отиде в кухнята и донесе хляба и чинията със зелените подправки. В края на краищата беше решено да поканим белобрадия. Ирочка излезе и след няколко минути се върна с него, а той се стесняваше толкова, че коленете му трепереха. Аз седнах до Татяна, та още при първа възможност тихичко да възобновя разговора на интересуващата ме тема. Докато обядвахме, Ирочка си чуруликаше със своя ухажор, Лиля пак се бе замислила за нещо свое, а ние с Татяна си блъскахме главите къде ли може да се е дянала касетата в онази идиотска виолетова торбичка.
— Принудена съм да ви огорча, Дима — говореше полугласно Таня, облизвайки от лъжицата гъстата бяла смес на десерта от извара и плодове. — Или Доренко е дала на някого торбичката с касетата, преди да я убият, или я е откраднал убиецът. И тогава всичките ни предположения за отстраняване на конкурентки са безпочвени. Погледнете какво излиза: убиецът влиза в стаята на Доренко, убива я и иска да намери касетата, но по някакви причини не успява. Вариант първи: в този момент се връща Довжук и убиецът просто няма време да потърси това, което му трябва. Не е изключено дори, когато Довжук се е върнала в стаята, убиецът да е бил още там, а тъй като Людмила — нали така ми казахте? — е започнала веднага да пищи и е изскочила в коридора, той спокойно може да е излязъл, незабелязан от никого, като се е възползвал от суматохата и паниката. Вариант втори: по погрешка е взел друга касета, но е разбрал това едва когато я е изгледал. Тогава той се връща. И се връща в стаята, където в момента се намира багажът на убитата Доренко, тоест в апартамента на Алла Казалская. Убива кротко спящата Довжук и претърсва целия апартамент. А за заблуда на милицията взема ковчежето с накитите. Така че нещата се фокусират върху касетата. Въпросът е само дали я е намерил убиецът, или самата Доренко я е отнесла или забутала някъде. Но, Дима, това, което казах сега, е изцяло плод на фантазията ми, защото нито вие, нито аз знаем точно какво е имало в торбичката. Наше произволно умозаключение беше, че в нея е била касета- та на Вернигора. Но нали това нещо може да е било и кутия бисквити, която Олга си е купила за сутрешното си кафе, та да закусва, без да излиза от стаята си! И тогава торбичката и нейното съдържание нямат никакво отношение към убийството. Тогава отново се връщаме към борбата между конкурентките. Трябва все пак да разберем какво е имало в торбичката. И къде се е дянала тя в края на краищата. Защото ако цялата тази история се върти около нея, тя трябва да съществува някъде. Предлагам да се направи следствен експеримент.
Кимнах. Разбира се, на всяка цена трябваше да се намери тази дяволска торбичка, та поне донякъде да се ориентираме във версиите.
— Татко, а кой е Олег Юшкевич? — попита Лиля, която се бе възползвала от това, че аз се заплеснах в приказки с Таня и я оставих без надзор, и отново бе разгърнала „Фестивални новини“, за да чете, докато се храни.
— Един актьор, котенце. Не чети, докато се храниш, колко пъти съм ти казвал.
Тя въздъхна и покорно остави вестника. Някои хора се раждат художници, музиканти, вундеркинди. Моята дъщеря се бе родила читател. За нея подреждането на буквите в думи и фрази беше естествено и необходимо като дишането.
— Момичета, а къде са хазяите ни? — попитах, като се сетих, че откак се бях върнал, не бях виждал нито Вера Илинична, нито Григорий Филипович. Трябваше да се обадя по телефона, а телефонът беше в тяхната стая на първия етаж.
— Вера отиде у сестра си, а Григорий Филипович — на партийно събрание — отговори Ирочка, като прекъсна разговора си с белобрадия очилатко. Тя всъщност ни го представи, но аз дори не чух името — толкова бях зает със собствените си мисли.