— Разбирам — кимнах аз.
Рита бърбореше вече за нещо друго, а аз си мислех, че ако убийствата по време на кинофестивала са заплаха за хората, които са вложили пари в него, те сигурно са заинтересовани престъпленията да бъдат разкрити колкото може по-бързо, по възможност преди края на фестивала. Тогава при закриването може да бъде разрешено да се направят скандалните разобличения и желаещите да присъстват ще похарчат луди пари за билети. Освен това има опасност да се случи още една трагедия — тогава вече ще се наложи да закрият фестивала. Така че трябва престъпникът — или престъпничката — колкото може по-скоро да бъде обезвреден. Защо тогава тези заинтересовани спонсори гледат през пръсти на обстоятелството, че с разкриването на две убийства се занимават трима детективи, чиито общи сили аз оцених на седемдесет и пет процента от едно добро ченге? Или са включили свои частни детективи? Но нещо не усещам тяхното присъствие, макар че в такива случаи чуждата ръка винаги се усеща.
— Слушаш ли ме?
Рита ме дръпна за ухото и аз осъзнах, че дотолкова съм се отнесъл, та съм престанал да слушам какво ми говори.
— Слушам те, разбира се.
— И какво ще кажеш?
— За кое?
— Видя ли, никога не слушаш какво ти говоря. — Тя отново се раздразни и започна да повишава тон: — Питам те: ще се заемеш ли с това? Все пак парите не са малко.
— Какви пари? Извинявай, Ритуля, наистина се бях замислил и съм изпуснал мисълта ти. Хайде повтори.
— О, господи, защо ми прати такова наказание! — драматично простена тя. — Днес Рудин ме помоли да поговоря с теб да работиш при него като началник на службата за безопасност. Знае, че напускаш милицията. Иска в случай че се съгласиш — веднага да започнеш работа и да помогнеш за разкриването на убийствата. Готов е да подпише договор с теб още довечера.
Ха, ето на! Още не съм си го помислил — и то вече стана. Вярно, и през ум не ми беше минало, че спонсорите виждат в качеството на изпълнител точно мен.
— Рита, невъзможно е.
— Защо?
— Защото нямам лиценз за частна детективска дейност. И съответно нямам нито официални документи, нито оръжие. И после — просто не искам. Твоят Рудин не ми харесва.
Рита цялата пламна и от смущение стана агресивна. Прекрасно знаех, че президентът на фестивала — Рудин — й е любовник, а дори да не го знаех, сега щях да се досетя. Инак от къде на къде тя ще споделя с него, че бившият й съпруг се пенсионира от милицията? А Борис Рудин наистина не ми харесваше. И то не защото знаех за него някакви компрометиращи факти — в наше време непорочни са само новородените. Не ми харесваше и толкоз. И не исках да работя за него. А дори и да исках, не бих могъл. Местното началство на вътрешните работи не би допуснало да се намеся в разследването, ако нямам съответните документи. И най-важното — исках убийствата по време на кинофестивала „Златният орел“ да бъдат разкрити от Серьожа Лисицин, а не от частния детектив Стасов. И нямаше да тегля чергата към себе си, а щях да направя всичко, за да помогна на Серьожа. Защото Серьожа, за разлика от Борис Рудин, ми харесваше.
— Какво значение има дали Рудин ти харесва, или не ти харесва? — каза ядосано Рита. — Става дума за работа и между другото — за пари. Отпускът ти ще свърши, ще се пенсионираш — и какво ще правиш после? Мотиката ли ще хванеш? Предлага ти се работа, хубава работа — и добра заплата, а ти се правиш на интересен.
— Рита, тепърва може да си помисля дали да започна работа при Рудин, но и дума не може да става да помагам при разследването сега. Няма да нарушавам законите. Тук има много строго местно началство и не ми трябват неприятности заради детективска дейност без съответния лиценз. Разбираш ли ме?
— Разбирам, че просто си упорит и отвратителен тип! — Тя почти крещеше.
И аз изведнъж разбрах, че на нея щеше да й бъде много приятно, ако настоящият й любовник наемеше на работа бившия й съпруг. Аз, видите ли, се омъжих за господаря, а пък бившият ми, дето го зарязах, сега му е слуга. Ах, Ритка, каква си ми била гадничка!