— Съгласен съм — казах миролюбиво, като едва се сдържах да не се разсмея. — Аз съм упорит и отвратителен. Но не искам да влизам в затвора. Както и да си имам неприятности. Имам ли право да не искам такива неща? Имам. Ще възразиш ли нещо?
— Помисли си все пак. — Тя се поукроти. — Ако решиш, обади се на Рудин. Ето телефона му.
Тя ми подаде лъскава визитна картичка, на която пишеше: „Киноконцерн РУНИКО. Борис Йосифович Рудин. Президент“. Следваха московските адреси и телефони, а на обратната страна с химикалка беше написан телефонът на местния хотел. Пъхнах картичката в джоба си. Едва сега забелязах, че вече съвсем се е здрачило — с усилие различих буквите на визитката.
Обърнах се към Лиля и видях, че тя чете, като е доближила книгата досами очите си. Все пак бях лош баща и фактът, че Рита бе лоша майка, не ме оправдаваше. Докато решавам своите проблеми, детето ми ще си докара късогледство с това безкрайно четене.
Заедно отидохме до изхода на плажа. Рита трябваше да завие наляво, към хотела, а ние с Лиля — надясно.
— Какво ще вечеряте? — придирчиво попита Рита.
Сепнах се, че не съм купил нищо за ядене, а магазините вече бяха затворени. Вярно, сергиите работят, но с това, което продават там, не бива да се храни дете: солени фъстъци, кексове, консерви с кренвирши. Можех да се надявам да ни нахрани Ирочка, но би било неприлично — и без това днес бяхме яли от нейния обяд.
— Тази вечер ще бъдем на ресторант — отвърнах нахакано. — И ще ядем пъстърва с пържени картофки. Нали, Лиля?
Детето ме погледна с огромните си очища, в които бе застинал неизказан въпрос, и тихо отвърна:
— Да, татко.
ГЛАВА 6.
Лиля вече отдавна спеше, а аз се въртях в леглото си. Знаех, че оттатък стената не спи и Татяна — и неизвестно защо тази мисъл ми пречеше да се успокоя и да заспя.
Когато се прибрахме, Ирочка я нямаше. Прибрала се, колкото да приготви вечерята, и пак излязла някъде с Мазаев. В стаята си Таня преглеждаше материалите за пожара.
— Искам по-бързо да ги прочета и да ги върна — обясни ми тя. — Не е хубаво служебни документи да се намират в чужди ръце. Момчето може да си има неприятности. А и на мен ще ми е по-спокойно.
Дори в литературното си творчество тя си оставаше следовател.
— Идва жена ви. Намери ли ви на плажа?
— Да, благодаря, Танечка.
— Много е красива.
Татяна каза това без завист, но и без възхищение. Просто констатира факта. Следовател…
— Тя ми е бивша жена.
— Така ли? Не знаех.
— Лиля не ви ли е казала? Вече три години, откак сме разведени.
— Дима, би трябвало отдавна да престанете да се учудвате. От вашето момиченце човек не може и думичка да измъкне, ако не попита специално. От нея би излязла превъзходна дупка.
— Какво би излязло? — не разбрах аз.
— Дупка, в която можеш да изшептиш тайните си, да я закопаеш и да бъдеш сигурен, че никой никога нищо няма да научи. Умее да си държи езика зад зъбите.
— Което е вярно, вярно е — съгласих се аз, като неволно се любувах на светлите коси и пухкавите, но много добре поддържани пръстчета на Таня.
С всеки час тя ми харесваше все повече и аз започнах сам на себе си да се чудя — защо по-рано изобщо не можех да възприема пълните жени? Толкова ли се бях заплеснал по Ритка?
Тогава пожелах на Таня лека нощ и се прибрах в нашата стая, но ето че вече час и половина не можех да заспя. А по всичко личеше, че Ирочка още не се бе прибрала, във всеки случай не бях чул нито стъпките, нито гласа й, а аз имам добър слух.
Внимателно, като се стараех да не събудя Лиля, станах, навлякох дънките и ризата, обух си джапанките и излязох в галерията. Обиколих от другата страна на къщата и веднага видях светлината в прозореца на стаята, в която живееха жените. Значи Таня още четеше документите.
Като стъпвах на пръсти, се прокраднах до прозореца и надникнах. Точно така — и двете легла бяха празни, Ирочка още се разхождаше със своя социолог, а Таня бързо набираше текст на компютъра, като току поглеждаше в книжата на Лисицин. След около пет минути се сепнах и разбрах, че стоя като някой глупак и се блещя в Татяна, безсилен да помръдна. Все пак тя ми действаше хипнотизиращо.
Решението узря в главата ми, преди изобщо да успея да разбера. Бързо влязох в стаята, отидох при Татяна и я хванах за ръката.