— Да вървим! — прошепнах, изненадан от себе си: какво правя и защо го правя.
— Къде? — също прошепна тя.
— В градината.
— Защо?
— Защото! Хайде.
Тя послушно стана и слезе след мен по стълбището. Поведох я към тъмните и ароматни недра на градината, без нито за секунда да се съмнявам, че постъпвам абсолютно правилно. Не знам откъде ме споходи тази увереност. Просто знаех и толкоз.
Прегърнах Татяна и започнах да я целувам спокойно, нежно, без натиск и бързане. И тя ми отвръщаше също тъй спокойно и уверено, сякаш бяхме женени от дълги години и живеехме заедно и тя приемаше моя внезапен порив като нещо съвсем естествено, без да се изненадва или смущава. Постепенно моите ласки ставаха все по-настоятелни и Таня реагираше с тихи стонове и умели жестове. Нищо не пристягаше разкошната й гръд под тънката фланелка и тя тъй удобно лягаше в дланта ми, сякаш самата природа я бе предопределила за моите ръце. Възбудата нарастваше бавно и в нея нямаше нищо подобно на страстното безумие, което винаги ме обземаше и с Рита, и с други стройни и дългокраки. Плувах по вълни, тихо полюшвайки се, и ми беше толкова хубаво — както в онзиденшния ми сън.
Бавно се отпуснахме на тревата и аз дори успях да помисля колко е добре, че полата на Таня е от някакъв тъмен плат…
После още дълго седяхме прегърнати и тя ме галеше по гърба и по раменете, а аз целувах косите и слепоочията й и си мислех, че моето ангелче с крилцата и заобленото дупе ми е извадило от стъкления барабан най-щастливото билетче и след това сигурно ще започне дълга поредица от несполуки, но какво от това! За всичко трябва да се плаща, за навреме изтегленото щастливо билетче — също.
Откъм портичката се чуха гласове — прибираше се Ира. Ние бързо изскочихме от градината и седнахме на стъпалата, които водеха към тяхната стая, сякаш през цялата вечер бяхме седели тук.
— Здравейте, нощни птици! — прошепна Ирочка, когато приближи.
— Здравей, гуляйджийке! — също шепнешком отвърна Таня. — Къде беше?
— Много ще се смеете, но ходихме да се къпем на нудисткия плаж.
— Защо, тук има ли такъв?
— По-точно — имало е. Преди месец го затворили. Дотам се стигало по въжена линия, но миналия месец една кабинка се откъснала и сега всичко е в ремонт. Тъй че опитът ни да се изкъпем голи безславно се провали.
Вътрешно изпитах съчувствие към хубавичката весела Ирочка. Беше ясно, че е тръгнала за нудисткия плаж със своя белобрад социолог със съвършено определена цел и къпането без бански е трябвало да бъде само необходимият фон, тъй да се каже, съпътстващото условие за онова, с което ние с нейната приятелка допреди малко се бяхме занимавали в градината. Интересно — защо ли Мазаев не я е завел в стаята си? Хазяите ли имат идейни задръжки? Или не почива тук за първи път и предишните години е идвал с жена си? На мен, абсолютно щастливия човек, ми се искаше всичко наоколо да е хубаво, затова великодушно предложих:
— А защо ние с Таня не идем да се поразходим? Тя цял ден е седяла пред компютъра и е работила, трябва да се раздвижи. А, Танечка? Ще идем ли?
Татяна се позасмя и изразително погледна към съседния двор. В стаята на Мазаев точно в този момент лампата светна.
— Ами ако нашият учен съсед още не си е легнал, може би има смисъл.
— Таня! — В гласа на Ирочка долових ужас. — Неудобно е. Какво приказваш!
— Няма нищо. Да вървим, Дима. Пътем ще се отбием у съседа.
— Ама вижте… не знам…
— Тук няма нищо за знаене. Само прибери от бюрото книжата ми.
— Благодаря ви — смутено измънка Ирочка.
Излязохме на улицата, аз оставих Татяна пред портичката и отидох до отворения прозорец на съседната къща. Юрий Сергеевич седеше на кревата и замислено изучаваше орнаментите на тапетите, като грееше в длани чашка коняк.
— Господин социолог! — повиках го тихо.
Мазаев трепна и едва не изля коняка на пода.
— О, вие ли сте, Слава! Сепнах се, не очаквах.
— Ще бъда кратък — казах, като се постарах да не прихна. — Ние с Татяна отиваме да се разходим, а Ирочка си е вкъщи. Имате на разположение най-малко един час — гарантирам ви го. Само да не събудите Лиля.
— Но… почакайте, Слава…
— Безброй целувки, ваш Владислав — избъбрих, вече тръгвайки.
— Къде ще отидем? — попита ме Татяна, когато я хванах под ръка и уверено я поведох в неизвестна посока.
— Не знам — отвърнах безгрижно. — Ти къде искаш?
— Вкъщи — сериозно отговори тя. — След любов оставам без сили и краката ми се подкосяват. Явно не съм тренирана като теб.
— За какво намекваш?