След като изключихме телевизора, стигнахме до тъжния извод, че сме се движили в невярна посока. Касетата беше най-обикновена, нямаше нищо общо с убийствата на двете известни актриси.
На тръгване за плажа обещахме на Ирочка да се върнем за вечеря, та после всички заедно да отидем пред хотела, за да видим посрещането на ярката екранна звезда Олег Юшкевич. Татяна вървя с нас до крайбрежната улица и отиде да се види със съседката на Вернигора.
Излегнат на горещия пясък и подложил гръб на палещите слънчеви лъчи, аз се отпуснах в полудрямка, мислейки колко хубаво е все пак да бъдеш в отпуск, без дори да подозирам, че отпускът ми всъщност вече е свършил. Наистина имах късмета да прекарам още два-три часа в блажено неведение…
Рита дойде на плажа в момента, когато вече се готвехме да си тръгваме, за да се върнем вкъщи за обяд. Лицето й беше разкривено от ярост.
— Поне от детето да се бе засрамил! — злобно кресна тя и запокити по мен някакъв плик.
С любопитство отворих плика и изстинах. Вътре имаше снимки, на които бяхме ние с Таня. В градината. Боже, какъв номер!
Внимателно погледнах Лиля. Тя сякаш не проявяваше никакъв интерес към нас, но въпреки това реших, че ще е по-добре да се разбера с майка й някъде по-настрана. Решително хванах Рита за ръката и я заведох до каменния парапет, който отделяше плажа от крайбрежната улица.
— Откъде имаш това? — попитах я тогава.
— Аз трябва да ти задавам въпроси. Какво си позволяваш, Стасов? Чукаш се с твоята дебела крава буквално пред очите на детето? А аз се почудих как най-сетне благоволи да дойдеш на морето, когато те помолих. Излиза, че си си довел и любовницата! Мерзавец! Как посмя?!
— Тихо, Рита, тихо, успокой се. Да не би да си забравила, че сме разведени? Нали аз не ти правя сцени, задето си дошла тук с твоя Рудин? Цяла Москва знае, че ти е гадже. Какво си се разбесняла?
— Какво общо има тук Борис? Аз поне не го водя вкъщи пред очите на Лиля. А ти…
— И това не се е случило пред очите на Лиля, можеш да не се безпокоиш. По-добре ми кажи откъде имаш тези снимки.
— Има ли значение откъде? Важното е, че си безнравствен развратен тип и не биваше да ти поверявам детето.
— Защо? — Свих рамене. — Какво безнравствено виждаш в това? Дъщеря ни междувпрочем отдавна знае откъде се появяват децата и чете книги за възрастни. А и прекрасно разбира, че родителите й са разведени. Не драматизирай, ако обичаш. Моля те да ми обясниш членоразделно откъде имаш снимките.
— Нямам намерение да ти обяснявам каквото и да било!
Започнах да се ядосвам. Понякога беше невъзможно да се победи инатът й, но сега се налагаше да го направя.
— Хайде, Рита, овладей се. За мен е важно да знам кой ти е дал снимките и защо. Може да е свързано с разследването на убийствата.
— Каква връзка може да има?
Погледна ме недоверчиво — остатъци от праведния й гняв още пламтяха у нея, но мозъкът й започваше да работи в друга посока. Да, Рита Мезенцева има маса недостатъци, но едно е несъмнено — тя умее бързо да променя позицията си. Впрочем май вече споменах за това.
— Ами как, виж сега: снощи ти ми предложи да сключа договор с Рудин и веднага да се заема с разследването на убийствата на Олга и Люся. Нали така?
— Да.
— А днес ти донасят снимки, които трябва да провокират скандал помежду ни. В резултат на този скандал аз веднага напускам града заедно с любовницата си. Така е, нали?
— Знам ли как би реагирал? — замислено отбеляза Рита. — Може и да не е така. Може и да не заминеш.
— Дори да не замина, няма и да се мерна близо до хотела, за да не те срещам. Е, това вижда ли ти се естествено за мен?
— Горе-долу — неохотно се съгласи тя.
— А сега виж какво се получава: всички твои приятели от кинаджийското ти обкръжение знаят, че сме разведени и е невъзможно да се провокира скандал помежду ни чрез тези снимки. Ние сме свободомислещи хора. Значи какво излиза?
— Какво излиза? — послушно повтори Рита.
— Значи човекът, който иска да ми попречи да работя за твоя любим Рудин, не е от вашата компания. Външен човек е, разбираш ли? Той знае, че аз съм баща на Лиля, а ти си нейна майка и че се намираме едновременно в този град. И през ум не му минава, че не сме съпрузи. Затова за мен е важно да разбера кой е този човек. Или тези хора. Така че да започнем отначало: откъде имаш снимките?
Тя неопределено завъртя глава:
— Не знам. Подхвърлиха ми ги.